Когато семейство Джордан приближи лимузината, шофьорът учтиво докосна с пръсти фуражката си и отвори задната врата. Той се обърна към Андрю:
— Доктор Джордан, предполагам, че ще посетите Аризона?
— Точно така — Андрю погледна едно листче. — Но ми поръчаха да ви предупредя, че не отиваме в приемната за гости, а в личния пристан на ГЛАВТОФЛОТ.
Шофьорът вдигна вежди:
— Сигурно сте официални гости?
— Не аз — усмихна се Андрю и погледна Силия. — Съпругата ми.
След като влязоха в автомобила и потеглиха, Лайза запита:
— Какво е ГЛАВ… как го каза?
— Главнокомандуващ на Тихоокеанския флот — обади се Брус. — Ей, тате, задействал си страшни връзки!
Силия погледна любопитно Андрю:
— Как успя да уредиш това?
— Използвах твоето име — отговори той. — Ако не ти е известно, то все още респектира и много хора продължават да те ценят.
По настояване на тримата той призна:
— Щом държите да знаете, телефонирах на регионалния директор на „Фелдинг-Рот“ в Хавай.
— На Тано Акамура? — възкликна Силия.
— Да. И той ме помоли да ти предам, че много им липсваш. Сестрата на жена му е омъжена за адмирал. Останалото вече бе лесно. Ще отидем до Аризона с адмиралтейския катер.
— Тате, развил си страхотна дейност! — възхити се Брус.
Баща му се усмихна:
— Благодаря.
— Благодарностите са за теб — намеси се Силия. — Когато приказва с Тано, не стана ли дума как вървят работите при тях?
Андрю се поколеба:
— Имаш предвид „Фелдинг-Рот“… и монтаина ли?
— Да.
Той се надяваше, че Силия няма да прояви интерес, но отговори:
— Явно много добре.
— Не е само това. Кажи ми всичко, за което сте говорили.
Андрю неохотно добави:
— Тано каза, че монтаинът жъне огромен успех и както се изрази, „продава се като топъл хляб“.
Силия кимна. Това потвърждаваше очакванията на всички и публикациите след пускането на монтаина в продажба. Същевременно в ума й още по-силно се вряза въпросът: Прибързана и неразумна ли бе нейната оставка? В този особено значим ден Силия категорично отклони от вниманието си подобни мисли.
Лимузината се понесе по автострадите „Луналило“ и „Моаналуа“, после профуча край модерните високи сгради на Хонолулу. След около двайсет минути тя излезе при стадион „Алоха“ и свърна към охранявания район на военноморските сили на Съединените щати при залива Айея. Малкият персонален пристан на ГЛАВТОФЛОТ се гушеше в живописна местност, отредена за семействата на военнослужещите.
На пристана чакаше с боботещи дизелови двигатели петнайсетметровото корабче — тъй нареченият адмиралтейски катер, обслужван от двама матроси в бяла униформа. Пет-шест пасажери вече бяха насядали под навеса на горната палуба.
След като семейство Джордан се качи на кораба, единият матрос — млада жена на пост при котвата — изтегли въжетата. Мъжът застана на капитанския мостик и пое курс към оживения трафик на Пърл Харбър.
Едва полъхващият ветрец на брега тук се засили. В корпуса на корабчето се разбиваха вълнички и понякога обсипваха палубата с капчици. Водата имаше мътен сиво-зелен цвят и погледът не можеше да проникне по-дълбоко от повърхността й.
Докато обикаляха остров Форд в посока обратна на часовниковата стрелка, жената от екипажа обясняваше на пътниците. Андрю, Лайза и Брус слушаха внимателно. Силия обаче бе унесена в спомени и долавяше само откъслечни фрази.
„Неделя сутрин, 7 декември 1941 година… Японски пикиращи бомбардировачи с торпили, изтребители и малки подводници атакуваха без предупреждение… първа атака в 7,55 часа… в 8,05 експлозии разстроиха бойния ред на корабите… 8,10 «Аризона», поразен в предната част, експлодира и потъна… към 8,12 часа «Юта» бе преобърнат… «Калифорния» и «Уест Вирджиния» отидоха на дъното… «Оклахома» се преобърна… жертви, 2403 убити, 1178 ранени.“
Беше толкова отдавна, мислеше тя, преди трийсет и шест години — повече от половин човешки живот. И въпреки това до този момент не бе преживявала трагедията тъй близко.
Адмиралтейският катер, попаднал на леко вълнение при входа на канала Пърл Харбър, промени курс и заобиколи край южната част на остров Форд. Изведнъж се бялна огрян от слънцето Мемориалът Аризона.
Тук е потънал и аз най-сетне дойдох. Силия неволно си спомни стиховете:
Подай ми раковината на моя покой И ще започна безкрайното си пътуване.