След като се върнаха от Пърл Харбър, вече не разговаряха за преживяното. При мемориала, когато Силия не можа да се овладее, хората съобразително се извръщаха настрани и Андрю разбра, че този паметник, навяващ печал у множество посетители, често е бил свидетел на подобен изблик на човешка тъга.
Следобед Силия хубаво се наспа, после отиде в един от магазините на хотела и си купи разкошна дълга рокля в червено и бяло, хавайски стил. На вечерята дойде облечена с нея.
— Като ти омръзне тази рокля, мамо, ще я износя с най-голямо удоволствие — пошегува се възхитена Лайза.
В този момент донесоха шампанското Силия вдигна пълна чаша и каза:
— Пия за всички ви! Много ви обичам и ви благодаря! Искам да знаете, че никога не ще забравя днешните мигове, вашето съчувствие и утеха. И да ви кажа, че вече ми поолекна. Преживяла съм, предполагам, нещо като духовно пречистване, като — как да го кажа?
— Катарзис — допълни Брус. — Всъщност тя е гръцка дума и означава пречистване. Аристотел я използвал за…
— О, я престани! — Лайза плесна леко брат си по ръката. — Понякога наистина прекаляваш.
Андрю се разсмя. Всички го последваха, включително и Брус.
— Продължавай, мамо! — настоя Лайза.
— Е, реших, че вече е време да престана да се само-съжалявам и да се върна отново в живота. Прекарахме чудесна почивка, възможно най-приятната, но след два дни свършва — каза Силия и погледна Андрю с обич. — Предполагам, че ти си готов да започнеш веднага работа.
— Готов и горящ от желание! — кимна той.
— Разбирам те, защото изпитвам същото чувство. Аз нямам намерение да стоя със скръстени ръце. Реших да си търся работа.
— Какво смяташ да правиш? — запита Брус.
Силия отпи глътка шампанско, преди да отговори:
— Много мислих за това, задавах си въпроси и винаги отговорът бе еднакъв — най-добре познавам фармацевтичния бизнес и затова е най-разумно да продължа в тази област.
— Да, наистина — подкрепи я Андрю.
— Можеш ли да се върнеш във „Фелдинг-Рот“? — въпросът зададе Лайза.
Майка й поклати глава.
— Изгорила съм мостовете си за там. Сигурна съм, че дори да искам, „Фелдинг-Рот“ няма как да ми предложи работа. Но ще опитам в други компании.
— Ако не скочат да те грабнат, търговската им прозорливост трябва да се постави под сериозно съмнение — каза Андрю. — Спряла ли си се на някоя?
— Да — продължи замислено Силия. — Има една компания, която стои над всички други и от която се възхищавам. Това е „Мерк“, нещо като „Ролс Ройс“ за фармацевтичната индустрия. Първо ще отида там.
— А след това?
— Нрави ми се „Смит Клайн“, също и „Ъпджоун“. И двете са фирми, в които бих работила с удоволствие. Ако се наложи, след тях бих могла да направя дълъг списък с още възможности.
— Сигурен съм, че няма да стане нужда — Андрю вдигна чашата си. — Да пием за компанията, която ще има щастието да приеме на работа Силия Джордан!
По-късно, по време на вечерята, Брус запита:
— Утре какво ще правим?
— Понеже е последният ден в Хавай, хайде да се излежаваме на плажа — предложи Силия.
Всички бяха единодушни, че най-добре би им се отразил един ленив ден на плажа.
3
Беше ранна утрин, няколко минути преди шест часа. Телефонът в спалнята на доктор Джордан и съпругата му пронизително иззвъня. След няколко минути тишина звънът откъм нощното шкафче започна отново.
Силия спеше дълбоко. До нея Андрю, преминал границата между съня и събуждането, се размърда от настоятелния звън.
Вечерта, преди да си легнат, те бяха отворили плъзгащата се стъклена врата към балкона, откъдето лъхаше приятен ветрец и се чуваше шепотът на морето. Навън се сипваше зората и от тъмнината постепенно се очертаваха силуетите на околните сгради и предмети, сякаш някой постановчик сменяше мрака с нова сцена — на светлината. След петнайсетина минути слънцето щеше да надникне от хоризонта.
Андрю седна в леглото вече буден и осъзнал, че трябва да вдигне телефонната слушалка.
— Адски рано звъните! — каза той. — Ало, какво има?
Глас на телефонистка:
— Личен разговор за госпожа Джордан.
— Кой я търси?
Обади се друг женски глас:
— Господин Сет Файнголд от „Фелдинг-Рот“, Ню Джързи.
— Знае ли господин Файнголд колко е часът тук?
— Да, сър, знае.
Силия се беше събудила и седеше в леглото.
— Сет ли е?
Андрю кимна.
— Ще му се обадя — каза тя.
Андрю й подаде телефонния апарат. След намесата на още една телефонистка Силия чу гласа на възрастния финансов шеф на компанията.
— Ти ли си, Силия?
— Да.
— Току-що разбрах, че съм те събудил и моля за извинение. Ама тука е обед. Ние просто не можем да чакаме повече!