— Какво е направено за изземване на препарата и прекратяване на всякакви доставки?
Сет отговори предпазливо:
— „Жиронд-Шими“ ни съобщи, че във Франция ще изземат лекарството от всички магазини тази седмица. Чувам, че англичаните подготвят специално съобщение. Австралийското правителство вече е забранило продажбите на монтаин.
Тя почти извика:
— Аз питам за Съединените щати!
— Уверявам те, Силия, направили сме всичко, което се изисква от закона. Всеки ред информация, постъпила във „Фелдинг-Рот“, се изпраща своевременно на УХЛ във Вашингтон. Всичко. Винс Лорд лично контролира тази задача. Сега чакаме решение от страна на УХЛ.
— Чакате решение? Господи боже, защо трябва да чакате? Какво друго решение може да има освен изземване на монтаина?
Сет отговори, сякаш се оправдаваше:
— Адвокатите настояват първо да изчакаме реакцията на УХЛ.
Тя едва се удържаше да не изкрещи:
— УХЛ действа бавно. Сложната им процедура може да отнеме седмици.
— И аз така мисля. Но нашите адвокати са категорични — изземем ли препарата по наша инициатива, би могло да се тълкува като признаване на грешка и съответно поемане на отговорност. Даже сега финансовите последици…
— Какво значение имат парите, когато бременните жени продължават да вземат монтаин? Когато още неродените…
Силия млъкна, защото ясно разбираше, че е безсмислен всякакъв по-нататъшен разговор и пак се сети за Сам Хоторн.
— Трябва да говоря със Сам — настоя тя.
— За съжаление не е възможно. Поне засега.
Мъчителна пауза.
— Сам е… Е, не лично той. Има си някои проблеми. Това е една от причините да те търсим и да настояваме да се върнеш при нас.
— Какво значат тези двусмислици? — рязко запита Силия.
В слушалката се чу дълбока въздишка.
— Исках да ти го кажа после, понеже знам, че това ще те разстрои — в гласа на Сет прозвуча тъга. — Спомняш ли си… точно преди да ни напуснеш, на Сам му се роди внуче.
— Да, бебето на Джулиет — тя се досети за празненството в кабинета на Сам, което помрачи със съмненията си за монтаина.
— През бременността си Джулиет се оплаквала много от сутрешно гадене. Сам й давал монтаин.
От последните думи Силия изстина. Обзе я страшно предчувствие за онова, което й предстоеше да чуе.
— Миналата седмица лекарите установиха, че бебето на Джулиет е увредено от лекарството — гласът на Сет почти затрепери. — Внукът на Сам е умствено недъгав, а крайниците му няма да могат да се движат — вегетиращ организъм също като другите случаи.
Силия издаде сподавен вик на мъка и гняв, а после се усъмни:
— Невъзможно. Сам не го е направил! Тогава монтаинът още не бе разрешен за ползване.
— Имаше лекарски мостри, нали знаеш. Той дал на Джулиет, без да каже на никого. Според мен толкова е разчитал на монтаина, че не е допускал никакъв риск. Освен това той имаше лично отношение към случая. Ако си спомняш, Сам бе този, който сключи договор с „Жиронд-Шими“.
— Да, вярно — в душата й вилнееше буря от смесени чувства на тревога, гняв, горчивина и мъка. Сет продължи и я извади от това състояние.
— Силия, казах ти, много си ни необходима действително. Нали разбираш, Сам се раздира от мъка и чувство за вина. В момента изобщо не е на себе си. Но това е само едната страна на въпроса. Тук цари пълен хаос. Приличаме на повреден кораб без капитан и ти ни трябваш, за да направиш оценка на щетите и да поемеш кормилото. Първо, ти си единственият човек между нас, който притежава необходимите знания и опит. Второ, всички ние, включително и целият съвет, ценим мнението ти особено сега. И, а, да, длъжността ти ще бъде първи вицепрезидент. Сега няма да те занимавам с паричните въпроси, но заплащането е щедро.
Първи вицепрезидент на „Фелдинг-Рот“ — само още едно стъпало до президентския пост и по-висока длъжност от вицепрезидент по търговията — възможност, която бе загубила с подаването на оставката си. Някога, мислеше Силия, би посрещнала такова предложение с голяма радост, като един връх в нейната кариера. Сега, за голяма изненада, това почти не я развълнува.
— Може би си се досетила, че при мен има още няколко души, членове на съвета и те слушат разговора ни-продължи Сет — в очакване на твоя положителен отговор.
Силия забеляза, че Андрю й прави знаци от банята. За втори път тя помоли:
— Сет, почакай, ако обичаш.