Андрю остави телефонната слушалка и отиде до съпругата си. Сложила както преди ръка на микрофона, тя го запита:
— Какво мислиш?
— Ти сама трябва да си решиш! Но имай предвид, че ако се върнеш там, оставката и отсъствието ти няма да имат никакво значение. Бъркотиите и отговорностите, свързани с монтаина, ще се стоварят на гърба ти.
— Знам — замислено отговори тя. — Но в тази компания съм работила толкова дълго време! Това бяха хубави години и сега не мога да се откажа от нея с лека ръка, когато хората се нуждаят от мен. Ще се върна само ако…
Силия свали ръка от телефонната слушалка и каза:
— Сет, слушах те много внимателно. Ще приема само при едно условие.
— Казвай!
— Още днес „Фелдинг-Рот“ да прекрати продажбата на монтаин и да направи публично изявление за опасностите, които крие препаратът. Не утре, не следващата седмица. И никакво чакане на УХЛ да вземе становище. Днес!
— Силия, ама това е невъзможно. Обясних ти предупрежденията на нашите адвокати, въпроса за отговорността. Можем да създадем повод за съдебни дела за милиони долари и в края на краищата да сложим кръст на компанията.
— Съдебни дела ще има при всички случаи.
— Да, знам. Но не искаме да утежняваме положението. Скоро ще стигнем и до изземване на препарата от магазините. Междувременно тук с теб можем да обсъдим…
— Не желая нищо да обсъждаме. Искам действия! Искам изявление по националните телевизионни програми и по радиото днес, и пред всички вестници в страната — в срок от двайсет и четири часа. Аз тук ще гледам и ще слушам. В противен случай не съм съгласна.
Сега бе ред на Сет да каже:
— Момент, ако обичаш.
Силия долавяше, че на другия край на телефонната линия се води спор. Изразяваше се явно несъгласие, после чу Сет да казва „тя е непреклонна“ и след миг — „Разбира се, че ще го направи. И не забравяйте, че ние повече се нуждаем от нея, отколкото тя от нас.“
Дебатите в Ню Джързи продължиха още няколко минути, но Силия почти не чуваше. Накрая Сет се обади по телефона:
— Силия, условията ти се приемат. Онова, за което държиш, ще бъде направено веднага — в срок от един час. Лично аз гарантирам. А ти… кога най-бързо можеш да дойдеш?
— С първия самолет оттук — отговори тя. — Очаквайте ме на работа утре.
4
Семейство Джордан успя да си резервира четири места за Боинг 747 на „Юнайтид Еърлайнс“, който щеше да излети от Хонолулу в 16,50 часа и да кацне директно в Чикаго. Оттам имаше връзка за Ню Йорк, където семейството щеше да пристигне в 9 часа на следващата сутрин. Силия имаше намерение да поспи в самолета и от летището направо да отиде във „Фелдинг-Рот“.
Лайза и Брус отначало имаха желание да останат още два дни в Хавай, но после решиха да се върнат заедно с родителите си.
— Толкова време не сме ви виждали, че ни се иска да бъдем с вас колкото може повече — сподели Лайза. — Ако остана сама, знам, че ще ми бъде мъчно и вероятно ще плача, като се сетя за нещастните бебенца.
По време на бързата закуска в апартамента на хотела, прекъсвана от няколко телефонни разговора във връзка с отпътуването им, Андрю бе обяснил на децата за трагичните последствия от монтаина.
— И аз ще ви разкажа за това, но нека да е по-късно — бе казала Силия. — Мисля, че ще разберете колко съм разстроена в момента.
Тя продължаваше да се съмнява дали е постъпила правилно, когато се съгласи да се върне във „Фелдинг-Рот“, но си спомни, че настояването й монтаинът да се изземе незабавно от пазара щеше поне да помогне да спасят няколко дечица и майки от ужасните удари на съдбата.
Скоро след като тръгнаха от „Кахала Хилтън“ за летище Хонолулу, се разбра, че „Фелдинг-Рот“ са изпълнили поетото към Силия обещание. Музикалната програма на радиото бе прекъсната за предаването на специален осведомителен бюлетин, с който се съобщаваше за прекратяване продажбата на монтаин поради „възможни вредни последици — предмет на текущо проучване“ и се отправяше предупреждение към лекарите да не предписват препарата и до бременните — да не го вземат.
Скоро след това в редовния информационен бюлетин между най-важните новини намери място и разширено съобщение за изземването на монтаина, а на летището по будките се виждаше следобедното издание на вестник „Хонолулу стар бюлетин“, който бе публикувал на първа страница дописка по същия въпрос. Надигаше се вълна от коментари за монтаина, която сигурно щеше да продължи да се разраства.
За семейство Джордан този ден протече съвсем различно от спокойното излежаване на плажа, планирано предната вечер.
Самолетът бе пълен, но блок от четири места при опашката осигуряваше поне възможност за разговори от личен характер и след излитането Силия се обърна към Андрю и децата: