— Благодаря ви за търпението. Сега, ако искате, можете да ми задавате въпроси.
Брус бе първият.
— Как е възможно, мамо, едно лекарство да получи одобрение, а след това да има толкова страшни странични явления.
Преди да отговори, тя подреди мислите си:
— Най-напред не бива да забравяме, че едно лекарствено средство, или по-точно всяко лекарствено средство е химическо съединение, чуждо за човешкия организъм. То се вкарва в него обикновено по предписание на лекар, за да коригира нещо, което не е вред. Но заедно с добрината понякога може да причини и вреда. Тази възможност се нарича странично явление, макар че има и безвредни странични явления.
Андрю добави:
— Има и още нещо, известно като „риск в името на успеха“. Лекарят трябва да прецени дали има смисъл да се рискува с вземане на някое лекарство, за да се постигне резултатът, който той и пациентът очакват. Някои препарати крият повече рискове. Но дори обикновеният аспирин е свързан с риск, понякога доста сериозен, понеже може да причини вътрешен кръвоизлив.
— Нали фармацевтичните фирми правят изпитания на лекарствата, преди да ги пуснат за продажба, а УХЛ има грижата да изясни рисковете — какви са и какви поражения могат да нанесат на пациента? — обади се Лайза.
— Да, точно така е — потвърди Силия. — Но често не се разбира, че самите изпитания са в ограничен обем. Новото лекарствено средство най-напред се изпитва върху животни. Ако резултатите са добри, то се предписва на пациенти-доброволци. Експериментът отнема няколко години. И после, когато вече се стигне до заключението, че новият препарат е добър, той всъщност е бил използан само от няколкостотин или да кажем от хиляда души.
— И може би при никой от тях не е било наблюдавано странично явление на лекарството, или пък е имало само единични и несъществени неблагоприятни ефекти-допълни Андрю.
Силия кимна в знак на одобрение и продължи:
— Когато обаче то се пусне в продажба и се прилага на десетки хиляди, а вероятно и на милиони болни, при съвсем малко случаи — един незначителен процент от населението — се получават неблагоприятни реакции, които не биха могли да се предвидят в изпитателния период. Естествено ако този процент е сравнително голям и вредните последици — сериозни или фатални — лекарството трябва да се изземе от употреба. Главното е, че няма начин, поне засега, да се разбере дали едно ново лекарство е безопасно, докато не се пусне за широка употреба.
— За тези реакции трябва да се съобщава, нали? — запита Брус.
— Да. И ако някоя фармацевтична компания научи, тя е длъжна по законите на нашата страна да уведоми УХЛ. Това обикновено се спазва.
Лайза сбърчи чело:
— Обикновено ли?
— Да, понеже понякога е трудно да се определи дали е странично явление вследствие употреба на препарата, защото реакциите могат да се дължат на други причини. Често това е въпрос на научна преценка и се допуска възможност за откровено, почтено несъгласие. Трябва да се има предвид и още нещо — едно прибързано решение би могло да доведе до лишаване на хората от добро, понякога жизнено необходимо лекарство.
— За монтаина беше точно обратното — припомни Андрю, обръщайки се към Лайза и Брус. — При обсъждането на страничните явления на препарата преценката на майка ви да не се пуска на пазара бе правилна, а на другите — погрешна.
Силия поклати глава.
— Дори това не е съвсем вярно. Към лекарството имах не научна преценка, а инстинктивно отношение и то можеше да е съвсем погрешно.
— Но не беше — каза Андрю. — Това е важното. Още повече ти не отстъпи от разбирането си и има смелостта да подадеш оставка в името на своите принципи — нещо, на което могат да се решат единици. Затова нашето малко семейство се гордее с теб, скъпа моя!
— И аз мисля, че е точно така — възкликна Брус.
Лайза се наведе към майка си и я целуна:
— Аз също, мамо.
Стюардесите вече сервираха храната. Посягайки без особено желание към лакомствата на поднесената му табличка, Андрю каза:
— Не може да се отрече едно нещо на храненето в самолета — помага времето да мине незабелязано.
Четиримата отново се върнаха на темата, която ги занимаваше.
— Не мога да повярвам, мамо, че вестниците и телевизията не са знаели какво става с монтаина, макар и съвсем общо, и то чак до днес! — учуди се Брус.
Андрю му отговори:
— Може да се случи, а и преди се е случвало почти същото. Например с талидомида, за който съм чел много публикации.
За пръв път от няколко часа Силия се усмихна: