— Тази е с най-лоши — Сам отиде зад бюрото си и се сгромоляса върху стола. — И за другите бебета, също и за неродените. Аз съм отговорен…
— Не — твърдо каза тя. — Това не е вярно! Що се отнася до другите случаи, ти беше подведен от „Жиронд-Шими“ и от съветите на научните сътрудници. Ти не беше сам. Другите ръководители в компанията бяха на същото мнение.
— С изключение на теб. Каква си толкова специална, че не можа да се излъжеш?
— Първоначално аз също се подведох — припомни му тя.
Сам зарови лице в шепите си.
— О, господи! Каква гадост направих! — той вдигна очи. — Силия, аз съм несправедлив и груб към теб, нали?
— Няма значение.
Гласът му отслабна и загуби остротата си:
— Извинявай, действително съжалявам, че те наскърбих. Ако трябва да ти кажа истината, мисля, че ти завиждам. А също, че много ми се иска да те бях послушал, да бях приел съвета ти!
Последваха откъслечни изрази:
— Не съм спал. Лежа буден, час след час, мисля, спомням си, чувствам се виновен. Зет ми не иска да говори с мен. Дъщеря ми не иска да ме види. Лилиан се опитва да помогне на всички ни, но не знае как.
Той млъкна, поколеба се и продължи:
— Има и още нещо. Нещо, което ти не знаеш.
— Какво не знам?
Сам извърна глава:
— Никога няма да ти кажа!
— Сам — твърдо започна Силия, — трябва да се овладееш. Ако се самоизмъчваш, нищо няма да се постигне, нито за теб, нито за другите.
Той продължи, сякаш не я чуваше:
— Тук с мен е свършено. Ти го знаеш.
— Не, изобщо не знам.
— Исках да подам оставка. Адвокатите казват не бива, още не. Не бивало да напускам мястото си — той добави мрачно: — Фасадата трябвало да се запази. Да се защитял интересът на компанията. Да не се давал повод хищниците адвокати да водят съдебни дела за обезщетения, за ликвидация. Затова се налага още малко да бъда президент, да седя на този стол. В интерес на акционерите.
— Драго ми е да го чуя — каза Силия. — Ти си необходим да ръководиш компанията.
Той поклати глава:
— Ти ще вършиш тая работа. Не ти ли казаха? Съветът реши.
— Сет току-що ми каза някои неща. Но на мене си ми необходим.
Сам я погледна с неописуема тъга.
Изведнъж Силия взе решение — отиде до вратата, водеща към коридора, и я заключи. Заключи и другата врата към секретарките. Вдигна телефонната слушалка и нареди:
— Обажда се госпожа Джордан. Разговаряме с господин Хоторн. Никой да не ни безпокои.
Сам седеше неподвижен.
— Плакал ли си, след като стана това? — запита го тя.
Изненадан, той поклати глава:
— Няма никаква полза.
— Понякога помага.
Силия се приближи до него, наведе се и го прегърна.
— Сам, отпусни се — прошепна тя.
За момент той се отдръпна, вгледа се в очите й неуверено, нерешително. После сякаш изведнъж рухна някакъв бент, задържал толкова време мъката му. Той отпусна глава на рамото й и заплака.
Скоро след тази първа среща на Силия със Сам се разбра, че той вече представлява една трагична развалина, нямаше следа от високия му дух, не бе в състояние пълноценно да ръководи висшия ешелон на компанията. Макар и много загрижена за него, Силия бе принудена да приеме нещата такива, каквито са.
Той продължаваше да идва всеки ден със своя сребристосив ролс бентли и паркираше на най-горното ниво. Понякога Силия пристигаше по същото време. Докарваше я автомобилът на „Фелдинг-Рот“, което тя с благодарност прие, понеже имаше възможност да обмисля решения и да чете материали на път до компанията и обратно до в къщи. Когато се случеше да дойдат заедно, двамата тръгваха през остъклената връзка между двете сгради, за да вземат специалния асансьор до единайсетия етаж — етажа на висшето ръководство. Понякога започваха разговор, но винаги по нейна инициатива.
После Сам се затваряше в кабинета си. Никой не любопитстваше какво точно прави там. От време на време издаваше разпореждания по незначителни въпроси и нищо повече. Той системно отсъстваше от заседанията на ръководството, макар че му се съобщаваше за тях своевременно.
Без никакво съмнение управлението на „Фелдинг-Рот“ легна върху плещите на Силия още на втория ден след завръщането й.
При нея се внасяха за решение най-важните въпроси, свързани с политиката на компанията, налагаше се да разглежда необичайно дълго забавяни проблеми. И се справяше с всичко, вложила характерната си експедитивност, съобразителност и целеустременост.
Много от времето й отиваше за разговори с адвокати.
Широката разяснителна дейност за монтаина и изземването му от пазара доведе до образуване на първите дела. Имаше напълно основателни искове. В Съединените щати се родиха бебета, даже някои недоносени, с деформации, подобни на тези в другите страни, където майките бяха вземали монтаин по време на бременността си.