Естествено списъкът на основателните съдебни искове щеше да се увеличава. Според едно поверително проучване за вътрешно ползване броят на деформираните бебета в Съединените щати щеше да надхвърли четиристотин. За прогнозата бяха използвани статистически данни от Франция, Австралия, Испания, Англия и други страни, обхващащи периода, през който монтаинът е бил в продажба, и общото количество на продадения препарат. На тази основа бяха съпоставени съответните данни за Съединените щати.
Бременни, още не родили, но вземали монтаин, също предявиха искове срещу компанията и в повечето случаи я обвиняваха за проявена небрежност. Оставаха накрая малък брой необосновани или скалъпени претенции, но и те изискваха реакция, макар и от формален характер. Всичко това отнемаше време и средства.
При изясняване на общата сума, необходима за уреждане на всички претенции, Силия, която трябваше бързо да се ориентира в тази съвсем нова проблематика, откри, че „Фелдинг-Рот“ е застрахована срещу производствени рискове в размер на сто трийсет и пет милиона долара. Компанията имаше и вътрешен резерв още двайсет милиона долара, предназначени за същата цел.
— Сто петдесет и пет милиона долара са солидна сума, която би могла да покрие всички основателни претенции към нас — каза на Силия адвокатът Чилдърс Куентин. — Аз обаче не бих разчитал само на тях. Предвидливостта изисква да се търсят още средства от всякакви източници.
Куентин, добродушен белокос човек с изискани обноски, вече прехвърлил седемдесетте, ръководеше юридическа фирма във Вашингтон, специализирана по спорове в областта на фармацевтиката, особено по претенции за обезщетение. Тази фирма бе избрана по препоръка на адвокатите на „Фелдинг-Рот“.
Силия научи, че той бил известен сред колегите си като „Мистър И.С. Спогодба“ — инициалите означаваха „извън съдебна“. Това се дължеше на умението му да преговаря. „Притежава спокойствие на покерджия от голям мащаб“ — отбеляза един от адвокатите на компанията и „знае докъде да стигне при уреждане на претенциите без намесата на съда“.
Силия още в началото реши, че ще се довери на Чилдърс Куентин. Освен всичко друго той й бе допаднал като човек.
— Вие и аз, скъпа моя, трябва да направим следното — каза й той, сякаш се обръщаше към любимата си племенничка. — Бързо да уредим, и при това щедро, всички основателни искания. Тези две съображения са основни при сегашната бедствена ситуация. За щедростта настоявам, понеже имам предвид, че най-лошото би било, ако се заведе дори едно дело за монтаин и гражданският съд реши да платим обезщетение в размер на няколко милиона долара. Ще се създаде прецедент за другите ищци и компанията ви ще пропадне.
— Действително ли има възможност да се уреди всичко по извънсъдебен ред? — запита Силия.
— По-добре, отколкото можете да си представите — Куентин започна да обяснява. — Когато е нанесена огромна, непоправима щета на едно дете, какъвто е случаят с монтаина, първата реакция на родителите е отчаяние, втората — гняв. И в гнева си те искат да накажат онези, които са причинили нещастието им. Затова търсят помощта на адвокат. Най-голямото желание на родителите е според шаблонния израз да спечелят убедително делото.
— Ние, адвокатите — продължи той, — сме прагматици. Знаем, че претенции, внесени в съда, понякога остават без последствие и то невинаги по основателни причини. Знаем също така, че формалностите преди процеса, претоварените с дела съдии, а също така и редовната тактика на защитата да отлага заседанията могат да проточат разглеждането на спора с години. А сетне дори и да се уважи искът от първоинстанционния съд, обжалванията могат да се влачат още няколко години. На адвокатите е добре известно, че след първия пристъп на гняв клиентите им постепенно започват да се отегчават и да губят надежда. Грижите за подготовка на делото могат да запълнят цялото им ежедневие. Това ги изтощава душевно и физически, постоянно им напомня за тяхната скръб. И съвсем естествено узрява решението им да ускорят уреждането на претенцията, за да продължат след това, доколкото могат, нормалния си начин на живот.
— Да, всичко това го разбирам — съгласи се Силия.
— Има и още нещо. Адвокатите, специализирали по престъпления срещу личността, с които ние ще си имаме работа, се грижат не само за клиентите, но и за своите интереси. Много от тях вземат подобни дела срещу процентно възнаграждение, дължимо след спечелване на делото и равняващо се на част от него — понякога една трета или повече от общата сума. И адвокатите си имат разходи — наем за кантората, училищна такса за децата, вноски за ипотека, вноски по кредитната сметка за разходи от предишния месец… — Куентин сви рамене. — И те са хора като нас. Също така искат да си вземат парите бързо и не вярват в протакания на спора. Това също е фактор в полза на извънсъдебната спогодба.