— Сигурно — потвърди Силия. Тя си мислеше за онова, което бе научила от Куентин. — Откакто съм се върнала тук, имам чувството, че у мен е останал само пресметлив хладен разум, който мисли за монтаина и причинените от него трагедии единствено в парични измерения.
— Вече ви познавам добре и съм убеден, че няма нищо подобно — възрази той. — Също така, скъпа моя, ако сте останали с друго впечатление, искам да ви уверя, че и аз не съм равнодушен към тази ужасна трагедия. Истина е, че ми се отваря голяма работа и ще я върша както трябва. Но аз съм също баща и дядо, сърцето ми се къса за тези погубени дечица.
След този и още няколко разговора се взе решение да се осигурят още петдесет милиона долара за уреждане на претенции към „Фелдинг-Рот“ във връзка с монтаина.
Предстоеше и друг разход от осем милиона долара за изземване, прибиране и унищожаване на всички количества монтаин, пуснати на пазара.
Когато Силия съобщи на Сет Файнголд тази предварителна сметка, той мрачно кимна, но като че ли се разтревожи по-малко, отколкото очакваше тя.
— От началото на годината ни се случиха две непредвидени неща — обясни ръководният финансист. — Едното е изключително добрият резултат от нашите препарати без рецепта. Продажбите са много по-големи от предвижданията ни. Има също така голяма, неочаквана печалба от борсови операции. При нормални условия щяха да се облагодетелстват нашите акционери. Но сега и двете придобивки ще отидат към резервния фонд от петдесет милиона долара.
— Е, да сме благодарни за тези два източника — каза Силия. Тя си спомни, че продукцията на лекарства без рецепта, която навремето презираше, не за пръв път помагаше да се поддържа платежоспособността на „Фелдинг-Рот“ в критични моменти.
— И още нещо работи за нас — продължи Сет. — От Англия идват радостни новини. Предполагам, че са ти известни.
— Да, видях отчетите.
— Ако стигнем дотам, въз основа на тях банките могат да ни отпуснат заеми.
Силия много се зарадва, като разбра за успехите на института в Харлоу. Там скоро щеше да се появи ново, хубаво лекарство — пептид 7. „Скоро“ на езика на учените във фармацевтиката означаваше още две години преди внасяне в съответните държавни органи за одобрение.
Силия отиде при Сам да разисква последните новини от Англия с намерение отново да го приобщи към работата на компанията.
Водеше я мисълта, че идеята за института бе негова и той положи много усилия за финансирането й. Предполагаше, че ще му стане приятно при новината от Харлоу и се надяваше да го разведри малко от тежката депресия. Не можа да постигне обаче нито едното, нито другото. Сам отхвърли също така и предложението да отиде в Англия, да разговаря с Мартин Пийт-Смит и да направи оценка на постигнатия напредък.
— Не, благодаря — отговори той. — Сигурен съм, че можеш да си решиш въпросите и по други пътища.
Неговият отказ не промени перспективата за растящата роля на института в бъдещето на „Фелдинг-Рот“.
И още нещо.
Дългогодишните изследвания на Винсънт Лорд върху проблема за „насищане на свободните радикали“, както казваха химиците, с други думи за премахване на опасните странични явления на иначе ценни лекарства, най-сетне дадоха добър резултат. Бяха налице всички данни за голям научен пробив — мечтата на Лорд. Затова в лабораториите на „Фелдинг-Рот“ в Съединените щати бяха съсредоточени масивни научни ресурси за последния, решаващия етап на този проект.
Явно британският пептид 7 щеше да се появи най-напред, а вероятно след една-две години и творението на Винсънт Лорд, наречено временно хексин W.
Тази втора перспектива имаше и допълнителен ефект. Тя укрепи положението на Лорд в компанията. Отначало Силия мислеше да го освободи при първа възможност поради отявлената му защита на монтаина. А и не само за това. Сега обаче цената му бе пораснала достатъчно много, за да се лиши от него.
За голяма изненада и въпреки надвисналата сянка на монтаина климатът във „Фелдинг-Рот“ започна да става по-ведър.
6
В Харлоу Ивон Евънс и Мартин Пийт-Смит все по-често прекарваха времето заедно.
Ивон още държеше една гарсониера, която бе наела при започване на работа в института на „Фелдинг-Рот“, но рядко се завърташе в нея. Всеки уикенд и почти всяка вечер през седмицата тя отиваше при Мартин и там с радост се грижеше за домакинството му и задоволяваше неговите и своите сексуални желания.