Ивон подреди кухнята и я поддържаше идеално чиста. Там тя приготвяше вкусни ястия и проявяваше талант в готвенето — склонност, която се породи у нея съвсем естествено и й доставяше удоволствие. Всяка сутрин преди да тръгнат поотделно на работа, Ивон оправяше леглото, на което спяха двамата, следеше дали чаршафите са чисти и ги сменяше по-често отпреди. Тя оставяше бележка с указание до жената, която идваше да чисти. Тъй постепенно цялото жилище на Мартин придоби изряден вид благодарение на вещата и постоянна грижа на Ивон.
Тя внесе известни промени и в домашния „ансамбъл“ от котки и кучета на Мартин. Увеличи тяхната компания с любимата си сиамска котка. А един съботен ден, когато Мартин беше на работа, а тя си бе взела почивка, донесе трион и други дърводелски инструменти и на вратата към черния вход на къщата измайстори една котешка портичка на панти. Котките вече си влизаха и излизаха, когато искат, което осигури и по-хигиенични условия за тях и домакинството.
Когато преспиваше у Мартин, Ивон извеждаше кучетата рано сутрин, за да им осигурява още една освен редовната вечерна разходка с него.
Нейното активно участие в живота на къщата много се нравеше на Мартин.
Той обичаше да слуша веселото неангажиращо бъбрене на Ивон. Темите бяха най-различни, в повечето случаи тривиални — за филмите по екраните и личните интриги в живота на кинозвездите; в кои лондонски магазини е обявена разпродажба и какви най-изгодни покупки могат да се направят в „Маркс и Спенсър“, какви са интересните предавания по телевизията; някои клюки в института — коя се сгодила, коя забременяла, коя ще се развежда; какви сексуални прегрешения на духовенството е забелязало зоркото око на британския печат, даже и някой и друг политически скандал… Тя попиваше като гъба подобни неща от радиото, от разговори и от предпочитаните от нея вестници и списания.
За голяма изненада на самия Мартин, вместо да се противопостави на нейните словоизлияния, той ги приемаше като разведряваща промяна и понякога като… музикален фон. Обясняваше си това с факта, че му беше дотегнало от непрекъснатото общуване с научни среди и от сериозни теоретични разговори, чужди на дребните ежедневни теми. От нейното бърборене постоянно напрегнатите му нерви се успокояваха и мозъкът му почиваше.
Може би най-силно, по-точно страстно любопитство Ивон проявяваше към уелския принц. Тя се захласваше очарована в репортажите и дописките за любовните му романи, дори понякога се тревожеше за развръзката. На тази тема приказваше безспир. По това време с Чарлс се свързваше името на люксембургската принцеса Мари-Астрид.
— Един брак между тях няма да е сполучлив — настояваше Ивон. — Мари-Астрид не е подходяща за него не само защото е католичка.
— Откъде знаеш? — учуди се Мартин.
— Ей така, знам.
С нейните предпочитания се ползваше лейди Аманда Начбул, друга много възхвалявана кандидатка на принца.
— Тя би могла да се омъжи за него — съгласяваше се Ивон. — Но ако Чарлс има малко търпение, сигурна съм, че ще се появи някоя друга, която ще му приляга повече, без грешка.
— Сигурно много се колебае коя да си избере. Защо не му пишеш какво му препоръчваш? — подметна шеговито Мартин.
Тя се направи, че не го чува и с поетична нотка в гласа замислено изрече:
— Най му подхожда една английска роза.
След една любовна нощ на Ивон и Мартин той се пошегува:
— Май си мислеше, че съм уелският принц?
— Как позна? — дяволито отговори тя.
Мартин се убеди, че не е празнодумка въпреки бъбривостта й. Ивон проявяваше и други интереси, дори към теоретичните аспекти на проекта за умствено стареене, които той търпеливо й разясни и навярно тя успя да го разбере. Силно впечатление й правеше слабостта му към Джон Лок и на няколко пъти я заварваше много съсредоточена над Есето на Лок.
— Не е лесно да го разбереш — призна Ивон.
— Да, не е за всеки. Изисква подготовка — съгласи се той.
Мартин бе сигурен, че из Харлоу се носят приказки за връзката между него и Ивон. В такова малко градче клюките бяха нормално явление. В института обаче двамата бяха съвсем дискретни и се срещаха само по работа. Освен това Мартин реши, че личният му живот е чисто негов въпрос.
Той не се беше замислял докога ще продължи връзката му с Ивон, но в разговори между двамата личеше, че за нито един от тях не представлява желязна необходимост или някакво трайно отношение.