— Приятели на животните ли?
— Всъщност, сър, тези хора се наричат Армия за спасение на животните. Те и преди са ни създавали проблеми — обясни полицейският инспектор. Човек на средна възраст, той правеше впечатление с улегналото си саркастично отношение към човешката глупост, с която се бе сблъсквал и му предстоеше да се сблъсква и занапред.
— Какво са направили? Какво се е случило? — запита нетърпеливо Мартин.
— Влезли с взлом и освободили всички животни — каза Бентли. — Отворили им клетките, пуснали ги навън да се разбягат, макар че някои плъхове още обикалят из сградата. После „приятелите на животните“ събрали всички папки и документи, които могли да докопат, изнесли ги навън и ги залели с бензин.
— Запалили пожар, докторе — добави инспекторът. — Някой от съседните сгради видял огън и телефонирал на пожарната команда. Ние пристигнахме, когато вече бяха загасили пожара. Успяхме да заловим двама заподозрени — една жена и един мъж. Той си призна, че е бил в затвора за друго подобно деяние.
— Задържаните са в моя кабинет — намеси се Бентли. — Изглежда са били банда от шест души. Овързали нашия пазач и го заключили в един шкаф. Знаели са как да неутрализират и алармената система.
— Цялата акция е била подготвена много грижливо-поясни инспекторът. — Точно в техен стил.
Мартин бе втренчил поглед в четири плъха, скупчени в един ъгъл на приемната, и просто не бе в състояние да възприема какво му се говори. Уплашени от човешкия говор, те избягаха през другата врата. Мартин тръгна нататък, за да види лабораториите и вивариума.
Хаос цареше навсякъде. Бяха изхвърлени на двора повечето кафези, а някои, останали в лабораториите, зееха отворени. Класьорите за справочни данни ги нямаше на местата им. Картотечните чекмеджета бяха измъкнати, съдържанието им — папки и материали — изсипано на пода. Много от тях липсваха — явно хвърлени на кладата.
След Мартин вървяха Бентли, инспекторът и Ивон.
Тя шепнеше:
— Боже мили!
Разтревожен и отчаян, Мартин повтаряше:
— Защо? О, защо?
— Може би е по-добре да зададете този въпрос на двамата задържани, докторе — предложи инспекторът.
Мартин кимна и те отидоха в кабинета на административния директор. Вътре млад полицай държеше под око арестуваните. Жената бе висока, слаба, около трийсет и пет годишна. Косата й беше късо подстригана, чертите — изострени, а погледът — арогантен. На устните й висеше запалена цигара. Носеше тесни джинси, риза на карета и боти. Тя изгледа презрително инспектора и придружаващите го, явно без да се вълнува от факта, че е задържана.
Мъжът, вероятно на същата възраст, беше слаб и дребен и при други обстоятелства би могъл да мине за кротък и приятен човек. Приличаше на чиновник, леко прегърбен, бе започнал да оплешивява. Носеше очила с метални рамки. Той посрещна влизащите с иронична усмивка, в която се четеше нотка на непокорство.
— Ето ги хубавците — каза инспекторът. — Направено им е законното предупреждение, но изглежда искат да говорят. Имат самочувствието на герои!
— Защо пък да не сме? — обади се мъжът. Гласът му бе писклив и неравен, поизкашля се да си прочисти гърлото. — Извършихме едно благородно дело.
Мартин избухна и почти извика в лицата им:
— Имате ли изобщо понятие какво сте направили? Какви важни неща сте съсипали?
— Достатъчно ни е да знаем, че сме спасили живи създания като нас от вивисекционисти-тирани като вас, които тормозят животните за себичните си интереси.
— Щом разсъждавате така, вие сте едни невежи глупаци — на Мартин му се искаше да се нахвърли с юмруци върху тях, но успя да се овладее. — Всичките животни, които сте пуснали, са родени в клетки. Избягалите няма да оцелеят. Ще загинат в ужасни мъки. А останалите тук трябва да бъдат избити.
— По-добре тъй, отколкото да страдат от безчовечната ви грубост — обади се жената.
— Той не е безчовечен! Той не е груб! — това бе гласът или по-скоро викът на зачервената от възмущение Ивон. — Доктор Пийт-Смит е един от най-добрите хора на Земята. Той обича животните!
Мъжът високомерно възрази:
— В качеството им на домашни любимци, предполагам?
— Ние не одобряваме такова отношение към животните — то е нещо като господари и роби — обади се жената. — Животните според нас имат еднакви права с хората. Освен това те не бива да се сковават, да се затварят и да страдат просто защото хората искат да им се радват или да си поддържат здравето.
Отмерен и назидателен, нейният глас звучеше като че ли излизаше от устата на блюстителка на морала.
— Ние също така сме убедени, че човекът няма превъзходство над другите биологични видове — добави мъжът.