— Във вашия случай бих казал, че е точно така — обади се инспекторът.
Мартин се обърна към жената:
— Вие и вашите колеги-лунатици току-що сте унищожили резултатите на научноизследователски труд, за възстановяването на които ще са необходими години. И за този период сте лишили хиляди, може би стотици хиляди нуждаещи се, почтени хора от лекарство, което да направи живота им по-добър, по-поносим…
— Е, тогава браво на Армията за спасение на животните — го прекъсна презрително жената и възобнови словесната си атака към Мартин. — Радвам се, че усилията ни са се увенчали с успех. И ако онова, което наричате научноизследователски труд, а според нас е варварска жестокост, се повтори, вярвам, че и вас ще ви сполетят смъртни агонии, докато вършите това безобразие.
— Ах, ти, маниачка такава! — викна Ивон, спускайки се с протегнати ръце към жената. За момент настъпи тишина и не можа да се разбере какво става. Ивон ожесточено се нахвърли върху своята противничка и й издра лицето с нокти.
Мартин и инспекторът дръпнаха Ивон настрана.
Спасителката на животните изпищя на свой ред:
— Посегателство! Престъпно посегателство!
На лицето й се появиха две драскотини, едната от които започна да кърви. Потърпевшата настоятелно се обърна към двамата полицаи:
— Арестувайте тая кучка! Трябва да й се потърси наказателна отговорност!
— Да арестуваме момичето ли? — каза инспекторът, сякаш му стана неприятно от това намерение и погледна към разтрепераната Ивон, която не беше на себе си. — За какво да я арестуваме? Аз не виждам никакво посегателство.
И се обърна към другия полицай:
— А ти?
— И аз не виждам, сър — отговори той. — Според мен задържаната е получила тия драскотини по лицето си от животинчетата, когато им е отваряла кафезите да бягат.
Мартин обгърна с ръка Ивон:
— Хайде да се махаме оттук. Няма никаква полза да се говори с тия хора.
На излизане чуха гласа на инспектора:
— Сега проявете малко благоразумие и ми кажете имената на другите, които бяха с вас.
— Я си го натикай в задника, ченге с ченге! — викна жената.
Бентли вървеше подир Мартин и Ивон.
— Тия двамата ще отидат зад решетките — сподели той.
— О, и аз искам това — възкликна Ивон.
— Ще отидат — увери я административният директор. — И там ще се съберат с други от Армията за спасение на животните, които вече са извършили подобни нарушения. Те всички се смятат за великомъченици. Чел съм много за тях. Имат стотици привърженици в страната. — И навъсен добави: — Съжалявам. Трябваше да предвидя подобно нахлуване.
— Никой не би могъл да го предвиди — успокои го Мартин и въздъхна. — Утре ще започнем да почистваме и да изясняваме пораженията.
7
Мъчителната задача да се оценят щетите, нанесени на изследователския институт в Харлоу, отне няколко дни. Накрая Мартин изчисли, че акцията „права на животните“ е върнала работата с общо две години назад.
В загасената клада на двора между изгорените книжа и документи бяха изровени и спасени сравнително малко материали от най-различен характер. По-късно Найджъл Бентли докладва на Мартин:
— Онези идиоти явно са знаели какво търсят и къде да го намерят. Няма съмнение, че са им помогнали вътрешни хора — похват, който според полицията бил типичен и за другите им акции. Казаха ми, че убеждавали чистачки и хора от техническия персонал да им станат доносници. Ще направя опит да открия кои са тия юди, макар че нямам голяма надежда.
Той също така взе сериозни предпазни мерки за охрана на института, които струваха доста пари.
— Това ми напомня на „след дъжд качулка“, но тия безочливи негодници могат да дойдат пак — каза Бентли. — Не се отказват лесно от намеренията си.
Мартин от своя страна още на другия ден съобщи в Ню Джързи за нападението. Успя да намери по телефона Силия Джордан. Преди няколко дни той бе разбрал с радост за нейното завръщане и най-напред изрази съжаление, че първият им разговор е свързан с лоши новини.
Противно на неотдавнашните вълнуващи вести за пептид 7, сега съобщението за опустошаването на института в Харлоу потресе Силия. Много разтревожена, тя запита Мартин колко ще се забави изпълнението на проекта му.
— Налага се да повторим всички експерименти с животните, за да възстановим данните, които ще са крайно необходими при подаване заявление за одобряване на лекарството от властите — обясни Мартин. — Страхотна загуба на време и средства, но друг избор нямаме.
— Сигурен ли си, че ще трябват две години?
— В най-лошия случай. Ще се мъчим да спестим няколко месеца. Сега знаем много повече, отколкото преди две години, и бихме могли да съкратим някои процедури. Ще гледаме да се оправим във възможно най-кратък срок.