— Искам да опитаме нещо — каза той. Отиде в другата стая и взе една книга, която Ивон изобщо не беше виждала: Насочване на познанието, пак от Джон Лок. Отвори на страница, която бе отбелязал навремето, и помоли Ивон:
— Прочети това. От тук до тук.
— Мога ли да го прочета два пъти?
— Разбира се.
Тя се наведе над книгата, сбърчи вежди и се съсредоточи, а дългата й руса коса падна напред. След малко отпусна книгата надолу. Мартин я взе и каза:
— Повтори сега какво прочете.
Той я слушаше и следеше текста:
„Има фундаментални истини, скрити в най-дълбоките пластове на реалността, които представляват основата и дават смисъла на много други истини. Това са щедри, богати по съдържание истини, оплодяващи ума, както небесните лъчи, красиви и приятни сами по себе си, осветляват и доказват други явления, които без тях не биха могли нито да се видят, нито да се разберат. Такова е възхитителното откритие на господин Нютон за гравитацията на всички тела…“
Тя продължи да цитира наизуст още няколко абзаца, а Мартин проверяваше дума по дума. Всичко бе повторено точно по книгата, която бе в ръцете му.
Накрая Ивон се възхити:
— Много е хубав този откъс!
— Като теб — отвърна той. — И като качеството, което притежаваш. Знаеш ли кое?
Отново нейното притеснение. И колебание.
— Ти ще ми кажеш.
— Имаш фотографична памет. Една необикновена, уникална способност. Не може да не си я разбрала досега.
— Да, в известно отношение. Но никога не съм искала да се отличавам от другите, като някое циркаджийско чудо — сякаш в гърлото й заседна буца. За пръв път, откакто я познаваше, Мартин усети, че е готова да се разплаче.
— Кой, за бога, ти каза, че си циркаджийско чудо?
— Една моя учителка.
Цялата история се разбра с помощта на неговите тактични въпроси.
Ивон държала писмен изпит и поради фотографичната й памет много от отговорите били буквално по учебника. Когато преглеждала нейната работа, учителката я обвинила в преписване и не повярвала на твърденията й, че ги знае наизуст. Отчаяна, Ивон решила да покаже умението си.
Учителката от яд, че не излязла права, поругала това качество на Ивон, наричайки я „циркаджийско чудо“, а придобитите по този начин знания — безполезни.
— Не са безполезни, ако разбираш онова, което си научила — възрази Мартин.
— Ама аз наистина разбирах!
— Вярвам ти. Имаш силен ум — успокои я той. — Вече лично се убедих в това.
След спречкването с учителката Ивон не само криела умението си, но се опитвала и да го съсипе. Когато учела, нарочно се стремяла да не запомня изречения и фрази и отчасти успявала. А по такъв начин не успявала да разбере онова, което трябвало да учи. И естествено получила ниски оценки на изпитите, а на един дори я скъсали. Затова не я приели във ветеринарния факултет.
— Учителите правят безброй добрини, но между тях има и глупци, които могат да нанесат големи поражения на учениците си — каза Мартин.
Ивон мълчеше натъжена от този спомен, а доктор Пийт-Смит съсредоточено мислеше.
Най-сетне той се обади:
— Ти направи толкова много за мен, а сега за разнообразие хайде пък аз да направя нещичко за теб. Искаш ли все още да станеш ветеринарен лекар?
Тя се изненада:
— Нима е възможно?
— Всичко е възможно. Въпросът е дали искаш?
— Разбира се. Винаги ми е било на сърцето.
— Нека да направя някои справки тогава — отговори той. — Да видим какво ще излезе.
Не бе необходимо много време.
Минаха два дни. След вечерята, приготвена от Ивон, Мартин предложи:
— Хайде да си поговорим. Имам да ти казвам някои работи.
Отидоха в тесничката дневна.
Той се отпусна в коженото кресло, а Ивон се сви на килима в краката му. Въпреки добрите си намерения тя още не се беше избавила от излишните килограми. Мартин обаче бе дал да се разбере, че това не го вълнува. Той обичаше пълничкото й тяло, заоблените му форми, на които се любуваше в момента.
— Можеш да подадеш документи във ветеринарния факултет. Шансовете да те приемат са добри. А за да ти се осигурят сносни условия, има вероятност, дори е съвсем възможно, да получиш финансова помощ със съдействието на нашия институт. Даже и да не се уреди финансовият въпрос, сигурен съм, че ще измисля нещо.
— Първо трябва да се подготвя и да се явя на изпитите — намеси се тя.
— Да. Аз изясних какво се иска. Трябва да издържиш три приемни изпита — един по химия, втори — по физика и трети — по избор — зоология, биология или ботаника. За теб е най-разумно да се явиш на зоология.
— Да. Прав си — и с нотка на съмнение в гласа си запита: — Това значи ли, че трябва да се откажа от работата си?