— Докато се готвиш за изпитите, не е необходимо. Можеш да учиш вечер и през уикенда. Аз ще ти помагам. Заедно ще работим.
Ивон не можа да си поеме дъх от вълнение и едва намери сили да каже:
— Просто не мога да повярвам.
— Ще го повярваш, като разбереш колко много работа те чака.
— Ще се заловя мъжки. Обещавам! Ще видиш.
Мартин се усмихна:
— Знам. И с твоята невероятна памет ще изгълташ всичките изпити, без да ти мигне окото! — Той поспря и се замисли: — Трябва да научиш едно нещо — да променяш текста от учебниците, за да не е еднакъв с писаното от теб. Няма смисъл да събуждаш подозрения сред хората, които ще те проверяват, както е станало с твоята учителка. Но ти можеш предварително да се упражниш. А освен това си има техника на подготовка за изпитите. Това мога също да ти обясня.
Ивон изведнъж се изправи и го прегърна.
— О, мили мой, ти си чудесен! Идеята ти е фантастична! На теб дължа най-хубавото нещо в живота си.
— Е, щом като го казваш, трябва да ти призная, че хубавите ни чувства са взаимни.
8
Ведрото настроение след завръщането на Силия във „Фелдинг-Рот“ не трая дълго.
Най-напред то се развали от съобщението на Мартин Пийт-Смит за опустошителното нахлуване на „приятелите на животните“ в института. После едно много трагично произшествие, вече в самата централа на компанията, хвърли върху всички сянката на покруса.
Точно три седмици след като Силия се бе завърнала, стана това, което полицията в Бунтон нарече катастрофа.
Няколко минути преди девет часа сутринта автомобилът я докара на горната площадка на паркинга, където оставяше колите си ръководният състав на „Фелдинг-Рот“ — до входа на остъклената връзка с главната административна сграда. Шофьорът на Силия бе спрял вляво, съвсем близо до вратата, понеже — както обясни по-късно — забелязал в огледалцето още по улицата, че след тях идва господин Хоторн със своя ролс бентли. Беше му оставил достатъчно свободно пространство при мисълта, че президентът на компанията ще паркира колата си на определеното място — срещу една външна стеничка.
Силия видя Сам едва когато слизаше от колата, докато шофьорът държеше вратата отворена. Най-напред пред очите й се показа характерният преден капак на ролс бентли и после по стръмното бетонно платно се появи цялата кола.
Решила да го изчака да минат заедно през остъкления коридор до асансьора, тя се спря, докато красивият автомобил, гордост и радост на Сам от много години, наближаваше с бавна, безопасна скорост.
Тогава настъпи страшният миг.
Внезапно мощният ролс-ройс изрева, гумите изсвистяха и тежката кола полетя напред, мигновено набрала възможно най-голяма скорост. Сребристосивият й неясен силует профуча край Силия и шофьора, прекоси запазеното за Сам място за паркиране и без да намали, се блъсна във външната стеничка. По-ниска от човешки бой, отворена отгоре, тя бе единствената преграда между паркинга и въздушното пространство на около петнайсет метра от земята.
Прокънтя срутването на стеничката, автомобилът мина през нея и изчезна.
Последва гробна тишина. Като че ли нямаше край. Сетне някъде долу се чу тежко сгромолясване и ужасяващ трясък от смачкване на ламарина и счупване на стъкла процепи въздуха.
Шофьорът изтича към зейналата в стеничката празнина. Силия импулсивно понечи да го последва, но светкавично взе друго решение. Влезе обратно в колата, набра по радиотелефона номера на полицията. Съобщи адреса и помоли спешно да изпратят полицаи, пожарна кола и линейка. После се свърза с радиоуредбата на „Фелдинг-Рот“ и нареди всички лекари, които са налице — в компанията работеха няколко, — спешно да се явят при външната западна основа на етажирания паркинг. Чак тогава тя отиде накрая на площадката и надзърна надолу.
Ужасяваща гледка!
Красивият автомобил на Сам бе смазан, обърнат с колелата нагоре. Явно беше се ударил в земята най-напред с предницата, врязана дълбоко назад в каросерията при сблъсъка от стремителното падане. После нагънатият като хармоника автомобил се бе обърнал, смачквайки под тежестта си целия покрив. От него се издигаше дим, но без пламък. Едно от колелата, изкривено встрани, продължаваше да се върти с бясна скорост.
За щастие мястото на падането беше безлюдно, пустеещо. Беше смачкана само тревата и няколко храста.
Няколко души вече тичаха към разбития автомобил. Чуваха се сирени на приближаваща линейка. По онова, което бе останало от колата, личеше, че вътре не би било възможно да се намери оцелял човек.