Беше истина.
Спасителният отряд огнеборци се мъчиха повече от един час, докато измъкнат тялото на Сам. Те не бързаха в тягостната си задача, защото един лекар, успял да стигне веднага там, бе потвърдил очевидното — Сам бе мъртъв.
Силия запази самообладание и телефонира на Лилиан. Съобщавайки по възможно най-деликатен начин за гибелта на Сам, тя настоятелно я помоли да не идва на мястото на произшествието.
— Ако искаш, ей сега ще дойда при теб — предложи Силия.
Лилиан позамълча и отговори:
— Не, недей. Искам за малко да остана сама. — Гласът й беше някак далечен и сякаш нематериален, като че ли идваше от друг свят. Тя вече бе вкусила горчивината на страданието, а сега трябваше да понесе още по-голяма болка. Колко тежка орис има жената, помисли си Силия. — После искам да отида при Сам. Нали ще ми кажеш къде са го занесли?
— Да. Аз или ще дойда да те взема, или ще те чакам там.
— Благодаря ти.
Силия направи опит да телефонира на Джулиет и после на съпруга й Дуайт, но не успя да се свърже нито с единия, нито с другия. После извика в кабинета си Джулиън Хамънд, вицепрезидента по рекламата, и му заръча:
— Веднага изгответе съобщение за смъртта на Сам. Опишете го като трагична злополука. Искам да се наблегне на думата „злополука“, за да се избягнат разни приказки. Може да споменеш нещо, че вероятно е блокирал педалът на газта и той е изгубил контрол над колата.
— Никой няма да повярва.
На Силия й се доплака, очите й плувнаха в сълзи, но въпреки това успя да се овладее:
— Недей да спориш! Направи, каквото те помолих. И то веднага!
След като излезе Хамънд, Силия си каза — последното нещо, което искам да направя за Сам, ако мога, е да не допусна да го наричат самоубиец.
За близките му обаче нямаше съмнение, че той се бе самоубил.
Вероятно Сам, окончателно смазан от отчаяние и чувство за вина, виждайки стеничката на площадката за паркиране, внезапно е решил да тури край на живота си, натиснал е докрай педала на газта, насочвайки колата право срещу незначителната преграда. Той бе останал верен на себе си — споделяха помежду си приятелите му. Знаел е, че мястото, където ще падне, е пустеещо и няма да засегне никого.
Силия се измъчваше от терзания и чувство за собствена вина. Дали Сам, питаше се тя, е имал намерение и при други случаи да посегне на живота си, но е надделявал здравият разум? И виждайки я в съдбовния ден, когато се е изкачвал с автомобила към паркинга, уверена в себе си, силна, постигнала власт, която би била в неговите ръце, ако обстоятелствата не бяха довели до внезапен обрат в ролите ми, дали тогава Сам…? Тя не успя да довърши докрай въпроса, отговор на който нямаше да получи никога.
И още нещо не излизаше от ума й. Думите на Сам, когато Силия бе отишла при него първия ден след завръщането си на работа: „…Има и още нещо. Нещо, което ти не знаеш“ и след миг той бе добавил: „И никога няма да ти го кажа.“
Каква бе тайната на Сам? Тя напразно се мъчеше да отгатне. Каквато и да е била, загинала бе заедно с него.
По молба на семейството на погребението на Сам не присъстваха външни хора освен Силия, като единствен представител на компанията. Андрю придружаваше съпругата си.
Седнала на неудобен сгъваем стол в параклиса на едно погребално бюро, докато угодлив пастор, който изобщо нямаше представа какъв човек е Сам, напяваше религиозни пошлости, Силия се опита да се откъсне от обстановката и да си спомни богатото с преживявания минало.
Преди двайсет и две години — Сам я назначава като търговски пътник… Сам на нейната сватба… Решението й той да бъде човекът, когото да следва по йерархическата стълба на компанията… На търговската конференция в Ню Йорк той се обявява в нейна защита с риск да загуби работата си: „Изправил съм се тук, за да се зачете и моят глас… Ако я оставим да напусне залата по такъв обиден начин, ще изпаднем в положението на късогледи празноглавци“… Сам, превъзмогнал опозицията, й осигурява „коридор“ за ускорен напредък по възходящата структура на компанията… Издига я първо като директор на търговията с препарати без рецепта, а после — директор за Латинска Америка… „Бъдещето на продажбите е в международния бизнес“… Сам в деня на собственото му издигане и двете му секретарки… „Струва ми се, че си диктуват писма една на друга“… Сам англофилът, проявил далновидност с идеята за изследователски институт във Великобритания… „Силия, искам да ми бъдеш дясната ръка“… Сам, който бе заплатил за едно свое погрешно становище с престижа си, а сега и с живота си…
Тя усети, че Андрю се размърда до нея. Подаде й сгъната носна кърпичка. Едва тогава Силия разбра, че по лицето й се стичат сълзи.