Инграм, който бе гласувал против Силия, в полза на монтаина на съдбовното заседание, завършило с нейната оставка, се чувстваше гузен и изпитваше неудобство след нейното завръщане във „Фелдинг-Рот“. Няколко седмици по-късно той й бе казал:
— Чудех се дали след всичко, което се случи, ти изобщо ще имаш желание да работя тук.
— Отговорът е „да“ — бе отвърнала тя. — Познавам работата ти, знам, че мога да ти вярвам и да разчитам на теб. Тогава ти застана на погрешно становище, нещо, което се случва с всеки от нас. Беше истинско нещастие, че грешката имаше такива ужасни последици, но не сбърка само ти. Предполагам, че си извлякъл поуки от случая.
— О, да! Получих добър урок! А освен това ми бе тежко, че не съм имал достатъчно ум и смелост да застана на твоя страна.
— Не е необходимо да заставаш зад мен — посъветва го тя. — Дори и сега. Ще има моменти, когато няма да съм права и ще искам да ми посочваш грешките.
След като Силия стана президент на компанията, бяха извършени структурни промени и няколко души получиха повишение. Един от тях беше Бил Инграм. На новия си отговорен пост той умело се справяше със задачите.
Силия, вече пълноправен член на дирекционния съвет, старателно се подготви за заседанието, на което щеше да се обсъжда нейният проект за Доктрината „Фелдинг-Рот“.
Тя очакваше възражения, спомняйки си думите на Сам за трудностите му със съвета и за съпротивата по неговата идея за изследователски институт във Великобритания.
За нейна изненада почти никой не се противопостави.
Един от членовете на съвета — Ейдриън Кастън, председател на финансов тръст, много задълбочен в преценките си, запита:
— Дали е разумно и необходимо да се изолираме завинаги от една област в медицината, която някой ден би могла да стане благодатно поприще за нови и безопасни начинания, осигуряващи висока печалба?
Те заседаваха в залата на централната сграда и Силия отговори загледана в голямата орехова маса:
— Господин Кастън, убедена съм, че точно това трябва да направим. Трябва да го направим, защото ние, а и нашите приемници ще се предпазим от изкушението, от възможността и от риска да въвлечем компанията в още една трагедия като тази с монтаина.
Всички мълчаха и слушаха внимателно.
— Спомените умират бързо. Сега много млади жени, на които им предстои да станат майки, вече не си спомнят за талидомида, всъщност изобщо не са чували за него. След няколко години ще стане същото и с монтаина и тогава бременните отново ще започнат да вземат всичко, което им предписват техните лекари. И ако това се случи действително, нека ние да не бъдем участници, да не забравяме, че опитите да се влияе върху нормалния ход на бременността винаги са криели опасност от злополуки. Тя поспря и продължи:
— Времето и опитът са показали, че бременността е единственото състояние, при което е по-добре човешкото здраве да се остави в ръцете на природата. „Фелдинг-Рот“ преживява катастрофа, дължаща се на лекарство за бременни жени, и плаща скъпо за това. Занапред в нравствено и финансово отношение ще бъде по-добре да се стремим да печелим във всички други области и да настояваме другите да правят същото.
Клинтън Етъридж, директор-ветеран и адвокат, от който Силия очакваше възражения, се изказа в нейна подкрепа.
— Говорейки за печалби, аз харесвам идеята на госпожа Джордан да превърнем провала ни с монтаина в търговски авантаж. Ако не сте успели да забележите, тази тъй наречена доктрина — директорът я вдигна и показа — е направена дяволски умно. Тя е чудесен стимул за подпомагане продажбата на другите наши препарати и с течение на времето ще има много голямо стойностно изражение.
Силия почувства, че я побиват тръпки, но веднага съобрази, че има полза от подкрепа даже и на погрешни основания. Тя се учудваше на поведението на Етъридж, когото знаеше като приятел и съюзник на Винсънт Лорд и понякога прокарваше в съвета мненията на директора на научните изследвания, както много отдавна бе установил Сам. Лорд знаеше за Доктрината „Фелдинг-Рот“, бе му известно, че тя се обсъжда на това заседание и почти сигурно двамата с Етъридж бяха разговаряли за нея. В такъв случай… дали подкрепата, която получаваше сега, не бе един заобиколен начин Лорд да се извини на Силия за погрешната си позиция по отношение на монтаина? Тя бе убедена в едно — че никога няма да разбере истината.
Членовете на дирекционния съвет продължиха да разискват главно върху въпроса как доктрината ще влезе в сила. Решаваща дума в това отношение имаше царят на сътрудничеството с телевизията и радиото Оуен Нортън.