Поглеждайки към Силия от другия край на масата, Нортън, който бе отпразнувал преди няколко дни своя осемдесет и втори рожден ден, сухо отбеляза:
— Може би сте разбрали, госпожо Джордан, че най-сетне започваме да уважаваме вашата женска мъдрост. Само мога да изкажа от мое и от името на другите като мен съжаление, че ни трябваше толкова време, за да проумеем тази истина.
— Сър, вие превърнахте днешния ден в мой празник! — отвърна Силия, дълбоко убедена в думите си.
Подложената на гласуване доктрина — документ, отразяващ официалната политика на компанията, бе приета единодушно.
Ефектът на Доктрината „Фелдинг-Рот“ бе значителен, макар че Силия очакваше сред широката публика да бъде по-голям.
С малки изключения лекарите я харесаха. Един гинеколог писа:
„Бъдете любезни да ми изпратите още няколко екземпляра, един от които ще закача в рамка на стената в кабинета си. Имам намерение да я посочвам на всяка бременна пациентка, разочарована, че не я обслужвам както трябва, щом не съм й дал рецепта за някакъв палиатив, без който според мен би се чувствала по-добре.
С високоетичната си позиция вие вдъхнахте нови сили на някои от нас, които не са на мнение, че има лекарство за всяка болка. Желая ви големи успехи!“
Допълнителни екземпляри от доктрината бяха изпратени и на този лекар, и на много други, които поискаха.
Лекарите, които изразиха несъгласие, изтъкнаха, че те, а не фармацевтична компания би трябвало да съветват пациентите какви лекарства да вземат или да не вземат и кога. Ако се съдеше обаче по общия брой на получените писма, опозицията бе незначителна.
Доктрината „Фелдинг-Рот“ бе широко използвана в рекламната дейност на компанията, макар и ограничена само в рамките на медицинските и научните списания. Отначало Силия предпочиташе да се пускат реклами във вестниците и в популярната периодика, но я убедиха, че тази практика ще породи неблагоприятно отношение от страна на организираната медицина, която заедно с УХЛ се мръщеше на подобно пряко въздействие върху хората по въпроса за лекарствата по рецепта.
Вероятно по тази причина вестниците отделиха малко внимание на Доктрината „Фелдинг-Рот“. „Ню Йорк таймс“ пусна само едно кратко съобщение от два абзаца между финансовите си новини, а „Вашингтон пост“ забута подобна дописка в последните страници на вестника. Други вестници споменаха за доктрината само с по няколко реда.
Телевизията не обърна никакво внимание, въпреки усилията на рекламния отдел да заинтригува продуцентите.
— Ако търгуваме с лекарство, което неочаквано за нас дава вредни странични явления, тия типове от телевизионните новини ни изваждат душата за повече информация — оплака се Бил Инграм на Силия. — Правим ли нещо наистина много полезно, те ни посрещат с прозявка.
— Телевизионната журналистика има опростен подход — каза тя. — Хората там са научени да търсят силното, бързото въздействие и да избягват материали, свързани с много размишления и напрягане на мозъците, понеже им се отнема много програмно време. Нищо, не се безпокой. Понякога подобен подход може да ни помогне.
— Дали ще доживея този момент? — недоверчиво запита Инграм.
Другите фармацевтични фирми взеха различно отношение към Доктрината „Фелдинг-Рот“.
Компаниите, които търгуваха с препарати за бременни, се обявиха открито против доктрината. Представител на една от тях се произнесе: „Евтина реклама, популярност на дребно, нищо повече.“
Други компании намекнаха, че „Фелдинг-Рот“ се опитва да играе ролята на по-голям светец от папата и вероятно ще ощети отрасъла като цяло, макар че не ставаше ясно по какъв начин.
А един-двама конкуренти открито изразиха възхищение.
— Искрено казано — сподели със Силия един изтъкнат бизнесмен от бранша, — ще ми се да бяхме го измислили първи ние.
— В края на краищата става ясно едно нещо — не може да се угоди на всички — сподели тя с Андрю.
— Имай търпение! — настоя той. — Ти извърши едно добро дело и предизвика вълнички, които се разпространяват в концентричен кръг. След време сигурно ще се изненадаш колко далече са стигнали.
Случаят монтаин стана източник на вълнички в други концентрични кръгове. Център на един от тях бе Капитолийският хълм във Вашингтон.
Помощници на един ветеран в Конгреса, сенатора Денис Донахю, цяла година бяха обикаляли насам-натам да ровят около неблагополучията с монтаина и накрая докладваха на шефа си, че това представлява идеален случай за разследване от сенатска комисия. „Идеален“ означаваше привличане на широк обществен интерес, голяма показност и почти сигурно отразяване в телевизионни предавания. Както сенаторът благоволи да припомни на най-близките си политически сътрудници: