— Да не забравяме, че телевизията е там, където са масите и гласоподавателите!
И така, бе съобщено, че сенатската подкомисия за етика в търговията, чийто председател бе Донахю, ще започне разследване в началото на декември във Вашингтон. Свидетелите, заяви сенаторът на една пресконференция през октомври, са вече призовани. Други, които имат информация от първа ръка по въпроса, са поканени да се свържат със сътрудниците на комисията.
Щом чу съобщението, Силия телефонира на Чилдърс Куентин, вашингтонския адвокат на „Фелдинг-Рот“.
— Наистина лоша новина — потвърди той. — Боя се, че на вашата компания и вероятно на вас, като неин главен говорител, госпожо Джордан, предстои тежко изпитание. Ако имате желание да приемете съвета ми, настоявам да започнете подготовка за разследването още сега и то с помощта на юридически консултант. Знам механизма на тези разследвания и ви уверявам, че сътрудниците на Донахю ще изровят и ще изложат на показ всеки неудобен факт или слух, до който успеят да се доберат.
11
Ако думата демагог или „demagogos“ не бе създадена от древните гърци по времето на Клеон, тя щеше да бъде изнамерена по необходимост за сенатора на Съединените щати Денис Донахю. От него по-ярък представител на този род хора нямаше.
Той бе израснал в охолство и привилегии, но постоянно заемаше позата на „син на обикновени хора, истински син на народа“, „здраво стъпил на земята, земен човек“. Това бе напълно фалшива характеристика, но както всичко повтаряно достатъчно често, немалко хора я приемаха за истина и вярваха в нея.
Сенаторът обичаше да се представя и като „защитник на бедните и страдащите, враг на потисниците“. Само той си знаеше дали наистина милее за бедните и страдащите. Тъй или иначе, Донахю ги използваше в свой интерес.
Възникнеше ли някъде някакъв двубой между Давид и Голиат от интерес за репортерите, Донахю светкавично се озоваваше на мястото на събитието и безусловно заставаме на страната на Давид дори когато според здравомислещите хора Голиат бе очевидно прав.
— Има винаги много повече давидовци, а те играят полезна роля в изборите — бе казал един негов сътрудник в минути на неблагоразумна откровеност.
Навярно по същата причина при всеки трудов спор Донахю бе на страната на организираните работници и никога не подкрепяше работодателите, дори ако синдикалните претенции бяха неоснователни.
Той бе открил отрано, че проблемите на труда и безработицата са благодатна почва за един амбициозен политик. Точно затова в периоди, когато броят на безработните надвишаваше нормалните граници, сенаторът отиваше при дългите опашки пред бюрата за трудоустрояване и заговаряше чакащите. Той даваше вид, че проявява интерес „да добие лични впечатления как се чувстват безработните“ — една възвишена цел, която би се понравила всекиму. Бе доста странно, че средствата за масова информация винаги научаваха предварително за благородните намерения на сенатора — телевизионни екипи и фотожурналисти го очакваха на мястото на събитието. Добре познатият му образ с маска на най-трогателно милосърдие, докато разговаряше с безработните, се появяваше в телевизионните новини още същата вечер, а във вестниците — на другата сутрин.
Търсейки други поводи за кокетиране с „обикновения човек“, сенаторът наскоро бе открил нова благодатна възможност — обяви се против правото на деловите среди да ползват самолетен билет първа класа, цената на който спадаше към необлагаемите финансови средства на съответната фирма. Ако някой иска подобна привилегия, нека си я плати от джоба, настояваше той, а не да прехвърля разхода на гърба на данъкоплатците. Донахю внесе за обсъждане в Сената проекторешение, с което да се отмени това право, макар да съзнаваше, че инициативата му ще отмре в дебрите на законодателните процедури.
Средствата за масова информация грижливо отразяваха тези негови маневри. Сенаторът си науми, когато пътува със самолет, да си взема билет туристическа класа и всеки път предварително уведомяваше журналистите. Разбира се, никой пътник даже от първа класа не бе обкръжаван с такова изключително внимание както изтегналия се на креслото в туристическа класа Донахю. Той „пропусна“ да даде гласност на една подробност — че повечето от пътуванията му бяха с луксозен частен самолет, нает чрез фонда на семейния тръст или предоставен от приятели.