Придружаваше я и Винсънт Лорд, седнал от другата страна на Куентин. Силия трябваше да даде показания от името на „Фелдинг-Рот“ и после щеше да бъде подложена на кръстосан разпит. Ролята на директора на научните изследвания бе само да отговаря на въпроси, ако се наложеше.
Сенатор Донахю завърши словото си, позамълча и съобщи:
— Първият ни свидетел е госпожа Силия Джордан, президент на „Фелдинг-Рот Фармъсютикълс“, Ню Джързи. Госпожо Джордан, бихте ли желали да представите сътрудниците си?
— Да, сенаторе.
С по няколко думи тя представи Куентин и Лорд.
Донахю кимна:
— Познаваме добре господин Куентин. Доктор Лорд, приятно ни е, че сте сред нас. Госпожо Джордан, предполагам, че сте готова да говорите? Моля, имате думата.
Без да става от мястото си на масата на свидетелите, Силия започна изказването си пред малкия подвижен микрофон.
— Господин председател, уважаеми членове на подкомисията. Преди всичко моята компания би желала да изрази дълбоката си скръб и своите съчувствия към онези семейства, засегнати от трагедията, както правилно отбеляза преди няколко секунди сенатор Донахю, не само у нас, но и в целия свят. Макар и да не са постъпили всички научнообосновани доказателства, нещо, което вероятно ще изисква години, вече няма съмнение, че лекарственото средство монтаин е причина за увреждане на ембриона в утробата на бременни жени, представляващи съвсем незначителен процент от населението и при обстоятелства, които не е било възможно да се предвидят дори след извършените в много голям мащаб изпитания на препарата, първоначално във Франция и след това в други страни, а също и в Съединените щати, преди УХЛ да даде своето официално разрешително.
Силия говореше с ясен, но нисък глас и нарочно избягваше енергичния тон. Текстът на изказването й бе подготвен от няколко души, макар че тя и Куентин имаха решаващо участие. Четейки написаното, Силия добавяше тук-там по някоя фраза на подходящо място.
— Искам да изтъкна от името на моята компания, че тя е съблюдавала законните разпоредби по всички въпроси, свързани с монтаина, на всички етапи на изпитание, разпространение и отчитане действието на препарата. Всъщност когато се изразиха сериозни съмнения за неблагоприятно странично явление, компанията ми направи повече, отколкото изисква законът — изтегли монтаина от пазара по своя инициатива, без да чака разпореждане на УХЛ.
Силия направи малка пауза и продължи:
— Сега искам да се върна и да проследя внедряването на монтаина във Франция, където бе разработен от „Лаборатоар Жиронд-Шими“, компания със завиден престиж и дълъг летопис на успешни…
Изложението бе написано много прецизно, без да се влага лично отношение. Това също бе уточнено след обсъждания в централата на „Фелдинг-Рот“ и с Чилдърс Куентин във Вашингтон.
Той бе запитал Силия:
— Как бихте желали да се осветли случаят с вашата оставка във връзка с монтаина?
— Никак — бе отговорила тя. — Оставката ми бе моя лична работа, въпрос на инстинкт и съвест. Сега, след като съм се завърнала в компанията, аз я представлявам и докладвам какво е направила.
— А съвестта ви не участва ли в цялата тази история?
— Тя е още будна и е на мястото си — остро отвърна Силия. — Ако бъда запитана за оставката си, аз ще отговоря честно, с нейния глас. Но просто не желая да проявявам инициатива и да се изкарвам невинна.
Тя припомни на Куентин също така, че оставката й не бе мотивирана с научна обосновка, слабост, която съзнаваше още тогава, и причина да не дава гласност на случая.
Силия продължаваше изказването си пред сенатската подкомисия:
— До получаване на съобщение от Австралия през юни 1976 година не бяха възниквали никакви съмнения в безопасността на монтаина. Дори тогава нямаше причини за безпокойство, понеже разследването от страна на австралийското правителство…
Тя проследи стъпка по стъпка целия случай с монтаина. След като бе говорила четиридесет минути, Силия завърши с думите:
— Компанията ми се съобрази с изискването в призовката на подкомисията и представи документи в подкрепа на всичко, което чухте. Готови сме да сътрудничим във всяко отношение и да отговаряме на въпросите ви.
Те започнаха веднага. Пръв запита съветникът на подкомисията Стенли Ърбах, човек с издължено лице и тънки устни, който създаваше впечатление, че се усмихва само в много редки случаи.
— Госпожо Джордан, вие споменахте за първото съобщение от Австралия, което е породило евентуални съмнения по отношение на монтаина. Това е било седем или осем месеца преди компанията ви да пусне лекарството на пазара в Съединените щати. Така ли е?