Тя пресметна наум.
— Да.
— Във вашето изложение бяха споменати още две неблагоприятни съобщения — едно от Франция и друго от Испания — и двете са се получили преди компанията ви да започне да продава монтаин в Съединените щати. И това е така, нали?
— Не съвсем, господин Ърбах. Нарекохте ги неблагоприятни съобщения. По онова време те бяха твърдения, проверени в „Лаборатоар Жиронд-Шими“ и отхвърлени като необосновани.
Юристът направи нетърпелив жест:
— За да не се хващаме за думите, не ви запитвам: бяха ли съобщенията в подкрепа на безопасността на препарата?
— Не, и навярно мога да спестя малко от времето ни. В лекарствения бизнес изразът „неблагоприятни съобщения“ има строго определено значение. В този смисъл получените от Франция и Испания съобщения не бяха такива.
Ърбах въздъхна:
— Ще се съгласи ли свидетелката с израза „критични съобщения“?
— Мисля, че да — Силия почувства, че й предстои много сериозно изпитание.
Сенатор Донахю се намеси:
— Въпросът на съветника е съвсем ясен. Знаехте ли вие, имам предвид вашата компания, за тези три съобщения преди монтаинът да бъде пуснат в продажба у нас?
— Да, знаехме.
— И въпреки това лекарството започна да се продава?
— Сенаторе, при пускането на всяко ново лекарство има винаги отрицателни мнения. Те трябва да бъдат внимателно проверени и преценени…
— Моля, госпожо Джордан, не бих желал да слушам лекция върху практиката на лекарствената индустрия. Въпросът ми изисква просто „да“ или „не“. Повтарям: След като знаеше за тези съобщения, вашата компания започна ли да продава монтаин на бременните в Америка?
Силия се поколеба.
— Чакаме, госпожо Джордан!
— Да, сенаторе, но…
— Отговорът „да“ е достатъчен — Донахю кимна на Ърбах. — Продължавайте.
— Нямаше ли да бъде по-добре и по-разумно „Фелдинг-Рот“ да извърши по-обстойна проверка на тези съобщения и да отложи пускането на монтаина на пазара? — запита съветникът на подкомисията.
Силия си помисли с горчивина — точно това бе нейното становище, станало причина да си подаде оставката. Съзнавайки обаче ролята си в настоящия момент, тя отговори:
— В ретроспекция, да. Разбира се. Но по онова време компанията се опираше на научни доводи.
— Чии доводи?
Тя поразмисли, преди да отговори. Естествено ставаше дума за доводите на Винсънт Лорд, но тя искаше да постъпи коректно:
— На нашия директор на научните изследвания, доктор Лорд. Но той разчиташе на изглеждащите тогава автентични данни, получени от „Жиронд-Шими“.
— Ще запитаме за това доктор Лорд по-късно. Междувременно… — Ърбах погледна бележките си. — Имаше ли решението на компанията да пусне без отлагане монтаина на пазара въпреки неблагоприятните… извинете критичните съобщения, някакво отношение към въпроса за очаквани печалби?
— Печалбите винаги са фактор…
— Госпожо Джордан! Да или не?
Силия въздъхна. Имаше ли полза? Всеки въпрос бе клопка, насочваща към предварително уточнено заключение.
Тя потвърди:
— Да.
— Бяха ли тези печалби от жизнено важно значение за вашата компания?
— Така се предполагаше, да.
— Какъв бе очакваният размер на печалбата от монтаина?
Безпощадните преднамерени въпроси продължаваха. Да, тя намери време да се запита дълбоко в себе си: дали бяха толкова несправедливо преднамерени, щом почти докосваха истината? Нима до неотдавна тя самата не бе си задавала подобни въпроси? Не бе ли ирония на съдбата, че тя се явява тук вместо Сам Хоторн, на когото трябваше да се задават тези въпроси, а той вече не е между живите? За пръв път, след като се завърнаха от Хавай, тя си спомни тревожното предупреждение на Андрю: „Ако се върнеш… бъркотиите и отговорностите, свързани с монтаина, ще се стоварят на гърба ти.“ Както често се случваше, Андрю бе прав.
Нейното изтезание бе прекъснато от обедната почивка. Донахю й каза:
— Госпожо Джордан, вие сте свободна, но ви моля да бъдете на разположение за допълнителни въпроси.
И обръщайки се към всички, обяви:
— Следващият свидетел ще бъде доктор Винсънт Лорд.
12
Куентин и Силия решиха да обядват на задната седалка в автомобила, който ги чакаше пред старата сграда на Сената.
— Възможно най-бързо и най-далеч от хорските очи-бе казал Куентин, когато предлагаше там да хапнат сандвичи и да пийнат кафе от термоса.
Лимузината бе паркирана на Джеферсън Драйв, недалеч от Смитсоновия институт. Край нея крачеше напред-назад униформеният шофьор.