Поканиха и Винсънт Лорд на обяда в колата, но той отказа, понеже имал друг ангажимент.
— Успяха да ви очернят, искам да кажа вас лично — сподели Куентин и добави: — Как се чувствате след всичко това?
Силия направи недоволна гримаса:
— Как би се чувствал всеки друг на мое място? Не ми е приятно.
— Цялата тази история е само тактика — адвокатът опита от още вдигащото пара кафе. — За всяко разследване от този сорт, всъщност чиста политическа маневра, е необходимо да се набеди един главен виновник. Спрели са се на вас, понеже представлявате „Фелдинг-Рот“. Аз обаче бих могъл да направя нещо за известна промяна.
— Какво?
— Нека най-напред да ви дам малко предварителна ориентация. Донахю и сътрудниците му знаят за вашето становище против монтаина, изразено пред ръководството на компанията, и за оставката ви по същия повод. Няма начин да не са научили. Те действат много прецизно. Вероятно знаят също условията, които сте поставили при вашето завръщане на работа и със сигурност им е известна Доктрината „Фелдинг-Рот“ и че вие сте нейният автор.
— Тогава защо…
— Изслушайте ме. Също така опитайте да се поставите на тяхно място — Куентин кимна към група туристи, които надничаха в лимузината, и после отново се обърна към Силия. — Защо хората на Донахю да изтъкват вашите заслуги? А дори и да бяха го сторили, към кого щяха да насочат критиката си? Естествено не към оня, който не е между живите.
— Мисля, че разбирам всичко това и знам, че е, както казахте, политическа маневра — призна Силия. — И все пак нима истината няма никакво значение?
— Ако бях адвокат на противната страна, щях да ви отговоря следното: Да, истината винаги е от значение — а за монтаина тя се свежда до направеното фактически от „Фелдинг-Рот“ — пусна го на пазара и носи отговорност за това. Що се отнася лично до вас, да, вие действително си подадохте оставката. Но после пак се върнахте в компанията и с това решение поехте вашия дял от отговорността за монтаин, даже след свършен факт — Куентин се усмихна тъжно. — Разбира се, мога да оспоря всичко това от противоположна позиция с еднаква степен на убедителност.
— Адвокати! — засмя се насила тя. — Вярват ли изобщо в нещо?
— Човек се опитва да вярва. Макар че постоянната двойнственост е рискът на нашата професия.
— Казахте, че бихте могли да направите нещо? Какво по-точно?
— Някои членове на комисията от партията на малцинството в Конгреса са настроени добре към вашия бранш. Те имат и свой съветник в комисията. Досега никой от тях не е говорил и сигурно няма да вземат думата, за да не се създаде впечатление, че са в защита на монтаина — една невъзможна позиция. Но един от тях, ако го помоля, би могъл да постави въпроси за вашето лично становище и по този начин да разкрие пред публиката вашия образ в положитена светлина, а не в тези ужасни краски.
— Това ще помогне ли на „Фелдинг-Рот“?
— Не. Навярно обратното.
— В такъв случай нека да изоставим тази идея — с примирение каза Силия.
— Щом настоявате — мрачно отвърна адвокатът. — Това си е лично ваш въпрос.
В началото на следобедното заседание Винсънт Лорд придърпа подвижния микрофон пред себе си.
Ърбах пак започна с въпроси и най-напред го помоли да запознае присъстващите с научната си дейност. После съветникът на подкомисията се насочи към ранните етапи на работата по монтаина. Лорд отговаряше на всички въпроси уверено и спокойно.
След около петнайсет минути Ърбах запита:
— Когато наближи монтаинът да се пусне на пазара в Съединените щати и съобщенията от Австралия, Франция и Испания бяха вече известни на компанията, препоръчахте ли отлагане?
— Не, не препоръчах.
— Защо?
— В този стадий на процеса, отлагането би трябвало да е въпрос на ръководството. Като директор на научните изследвания задачите ми се ограничават в научната сфера.
— Моля, ще обясните ли по-подробно това?
— Разбира се. Задължението ми бе да дам научна преценка на наличната по онова време информация, представена от „Лаборатоар Жиронд-Шими“. В нея не намерих основание да препоръчам отлагане.
Ърбах настоя:
— Вие си послужихте с израза „научна преценка“. Ако оставим науката настрана, тези три съобщения не предизвикаха ли у вас някакво чувство, някаква инстинктивна реакция?
Лорд за пръв път се поколеба преди отговора си.
— Може би са предизвикали.
— Може би или безсъмнено са предизвикали?
— Е, изпитвах известно притеснение, но то нямаше нищо общо с науката.
Силия, която не следеше внимателно разпита, изведнъж се съсредоточи.