Ърбах продължаваше:
— Ако ви разбирам правилно, доктор Лорд, вие сте били изправен пред нещо като дилема?
— Е, да.
— Дилема между науката, от една страна, и от друга — вашето „притеснение“, използвам вашия израз, като човек. Така ли е?
— Предполагам, че можете да го кажете така.
— Това не е въпрос на предполагане, доктор Лорд, нито пък зависи от онова, което ще кажа аз. Важното е какво казвате вие?
— Е… да, бих казал така.
— Благодаря ви — съветникът на подкомисията погледна бележките си. — Отговорете само за вътрешния протокол, докторе, след като четохте информациите, за които стана дума, поддържахте ли идеята за пускането на монтаина на пазара?
— Не, не я поддържах.
Всичките му отговори нахлуха в главата на Силия. Лорд лъже. Той не само се обяви за продължаване работата по монтаина, но гласува за това на заседанието при Сам, пренебрегвайки с презрение съмненията на Силия и молбата й за отлагане.
Сенатор Донахю се наведе над микрофона:
— Бих желал да запитам свидетеля следното: Ако вашата длъжност бе свързана с управленчески, а не само с научни функции, доктор Лорд, щяхте ли да препоръчате отлагане?
Лорд отново се поколеба, после отговори твърдо:
— Да, сенаторе, щях.
Негодник! Силия започна да пише бележка на Куентин. Това не е вярно… После спря. Каква щеше да бъде ползата? Да кажем, че оспореше честността на Лорд и последваха дебати с обвинения и отричания. Какво щеше да се промени? При подобно разследване — нищичко. Тя смачка с погнуса листчето, на което бе почнала да пише.
След още няколко въпроса благодариха на Лорд за свидетелските показания и му поднесоха извинения. Той веднага напусна залата. Нито продума на Силия, нито я погледна.
Доктор Мод Стейвли бе следващата свидетелка.
Председателката на движението „Граждани за безопасна медицина“ тръгна с уверена крачка от последните редове в залата и зае място пред един микрофон на свидетелската маса, на известно разстояние от Силия и Куентин. Тя не ги удостои с поглед.
Сенатор Донахю сърдечно поздрави свидетелката и след това Мод Стейвли прочете предварително подготвено изложение. То описваше нейната квалификация, структурата на организацията й, чието седалище бе в Ню Йорк, отрицателното отношение на „Граждани за безопасна медицина“ към фармацевтичните фирми и нейното отрицателно отношение към монтаина още от самото начало.
На Силия не й допаднаха акцентите в изложението и някои намеци, но в себе си призна, че Стейвли говори много професионално и убедително. Ръководителката на „Граждани за безопасна медицина“ имаше приятен вид и бе облечена с вкус както при първата им среща преди две години. Сега тя носеше семпъл, но стилен костюм тайор в кафяво.
По въпроса за монтаина Стейвли заяви:
— За съжаление липсата на средства затрудни нашите протестни акции. „Граждани за безопасна медицина“ не разполага с огромни фондове, възлизащи на милионите долари, които компании като „Фелдинг-Рот“ отделят за реклама, подвеждайки лекарите и обществеността да вярват, че лекарства като монтаина са безопасни, макар и да са получили — както беше с монтаина — сведения за обратното.
Тя поспря и Денис Донахю се намеси:
— Доктор Стейвли, струва ми се, че след като мнението ви за монтаина се оказа правилно, вноските по сметката на организацията ви би трябвало да са се увеличили?
— Да, сенаторе, така е. И се надявам, че след това разследване, което приветствам, те ще се увеличат още повече.
Донахю се усмихна, без да отговори, и доктор Стейвли продължи.
За зла участ на Силия тя спомена и за посещението й в седалището на „Граждани за безопасна медицина“. Това доведе до затруднения, които се надяваше, че ще бъдат избегнати. Въпросът бе повдигнат отново при кръстосания разпит, който водеше Стенли Ърбах.
— На коя дата госпожа Джордан посети „Граждани за безопасна медицина“? — запита той.
Стейвли погледна бележките си:
— На дванайсти ноември 1978 година.
— Каза ли тогава госпожа Джордан с каква цел е дошла да ви види?
— Каза, че иска да разговаряме. Един от въпросите, които засегнахме, бе монтаинът.
— По онова време, предполагам, е имало разрешение на УХЛ за монтаина, но още не е бил пуснат в продажба. Вярно ли е?
— Да, вярно е.
— Вярно ли е, че по същото време „Граждани за безопасна медицина“ са полагали големи усилия за отмяна на даденото от УХЛ разрешение?
— Да. Ние действахме много решително и енергично по тази задача.
— Тази ваша решителност и активност за спиране продажбата на монтаина не предизвика ли безпокойство у госпожа Джордан?