— Ами естествено тя не бе очарована. Госпожа Джордан се обяви в подкрепа на монтаина, твърдейки, че е безопасен. Аз, разбира се, не бях съгласна.
— Тя каза ли защо смята, че препаратът е безопасен?
— Много ясно си спомням, че не каза. Тя, разбира се, няма необходимата медицинска квалификация да прави подобни преценки, не че това може да спре алчни търговци като Джордан да не ги правят — в гласа на Стейвли прозвуча нотка на презрение. — Изобщо се изумих, като разбрах колко малко знае тя по тези въпроси.
— Можете ли да ми кажете по-конкретно от какво бяхте изумена?
— Да. Спомняте ли си, че по онова време съдебният процес срещу монтаина в Австралия се следеше от най-широката общественост?
Ърбах се усмихна:
— Предполага се, че аз задавам въпроси, доктор Стейвли.
Тя отвърна също с усмивка:
— Извинете. Исках да изтъкна, че Джордан дори не бе чела протоколите на процеса в Австралия. Тя призна това. А аз настоях да отиде и да ги прочете.
— Благодаря ви, доктор Стейвли. Останахте ли с впечатление, че госпожа Джордан е дошла да разговаря с вас като представител на нейната компания, „Фелдинг-Рот“.
— Съвсем определено да.
— Нека се върнем пак към усилията на вашата организация да отмени разрешението на УХЛ за монтаина. Останахте ли с впечатление, че обезпокоена от действията на „Граждани за безопасна медицина“, „Фелдинг-Рот“ е изпратила госпожа Джордан да ви помоли да не сте тъй настоятелни?
— Ами да. Дойде ми наум подобна мисъл, макар че не мога да го докажа. Ако това е била целта на госпожата, веднага й е станало ясно, че няма начин да я постигне.
Силия слушаше, наблюдаваше я и си мислеше — за разлика от Винсънт Лорд Мод Стейвли не лъже. Но предаването на всеки разговор може да представи нещата съвсем различно, в зависимост от подбора на фактите, тона на гласа и поставените акценти, съчетани със съответни мнения!
Сенатор Донахю с листове в ръка заговори пред микрофона си:
— Доктор Стейвли, в ръката си държа документ, наречен Доктрина „Фелдинг-Рот“. Ако не сте го видели, ще разпоредя да ви се даде един екземпляр.
— Видяла съм го, сенатор Донахю, достатъчно е човек да му хвърли един поглед.
Донахю се усмихна:
— Да разбирам ли, че имате мнение по въпроса? Бихме желали да го чуем.
— Убедена съм, че тъй наречената доктрина е отвратително, безсрамно средство за стимулиране търговията с лекарства; нейните автори са се възползвали от една ужасна трагедия и съчинението им представлява обида за децата и семействата, станали жертви на монтаина.
Пламнала от възмущение и готова да скочи в защита на доктрината, Силия усети, че Куентин хвана ръката й и я задържа да не става от мястото си. С големи усилия тя успя да се овладее, но все още кипеше от гняв.
Сенатор Джафи, член на подкомисията, представител на малцинството в Сената, вежливо отбеляза:
— Но сигурно, доктор Стейвли, щом една компания фактически признава грешката си и обещава, че занапред…
Стейвли отсече:
— Поискахте моето мнение и аз ви го казах. Ако вас подобно празнодумство може да ви подведе, мен не може.
Полуусмихнат, сенатор Донахю сложи листовете на масата.
След още няколко въпроса благодариха на доктор Стейвли и също така й поднесоха извинения.
Бе съобщено, че първият свидетел на следващия ден ще бъде доктор Гидиън Мейс от УХЛ.
Същата вечер, когато Силия се бе прибрала в апартамента си в хотел Медисън, телефонът иззвъня. Обаждаше се Джулиет Гудсмит — каза, че е във фоайето. Силия я покани да се качи при нея и я посрещна със сърдечна прегръдка.
Дъщерята на Сам и Лилиан имаше вид на по-стара от двайсет и трите си години и това не изненада Силия. Беше отслабнала много. Тя я покани да вечерят заедно, но Джулиет отклони предложението.
— Дойдох само защото съм във Вашингтон при една приятелка и четох във вестниците за това разследване-каза Джулиет. — Несправедливи са към теб. Ти беше единственият човек в компанията, който имаше правилна преценка за това гадно лекарство. Всички останали бяха отвратителни, алчни, а сега пък наказват теб.
Те бяха седнали една срещу друга и Силия кротко й каза:
— Не беше и не е точно така.
И обясни, че сенатор Донахю и неговите сътрудници са я взели на прицел, защото тя е отговорният представител на „Фелдинг-Рот“, а личните й позиции не са оказали никакво отражение върху търговията с монтаин.
— Главното е, че Донахю се стреми да изкара „Фелдинг-Рот“ обществен враг — отбеляза Силия.
— Сигурно има право, компанията наистина е обществен враг! — каза Джулиет.
— Не, не мога да приема подобно нещо! — твърдо възрази Силия. — Компанията допусна голяма грешка с монтаина, но е правила много добри неща в миналото и занапред ще се стреми към същото.