Даже в момента тя с вълнение мислеше за оптимистичната перспектива на пептид 7 и хексин W.
— Освен това каквато и грешка да е допуснал твоят баща, той плати за нея много скъпо и епитетите „отвратителен“ и „алчен“ не му подхождат. Той бе добър човек и направи онова, което по онова време мислеше, че е правилно.
— Как мога да повярвам на думите ти? — отвърна Джулиет. — Той ми даде тия хапчета, без да спомене, че не са одобрени.
— Опитай се да простиш на баща си — настоя Силия. — Ако не го направиш, няма да постигнеш нищо — той е мъртъв — и някой ден ще ти бъде още по-мъчно.
Джулиет поклати глава, а Силия добави:
— Сигурна съм, че с течение на времето ще се съгласиш с мен.
Тя бе сигурна, че е по-добре да не пита за сина на Джулиет, който навършваше две години в един институт за безпомощни и неизлечимо болни, където щеше да остане до края на живота си. Но вместо това запита:
— Как е Дуайт?
— Развеждаме се.
— О, не! — Силия бе потресена. Още от деня на сватбата им тя бе дълбоко убедена, че двамата ще се радват на здрав и траен брак.
— Всичко беше чудесно, докато нашето бебе навърши няколко месеца — обясни Джулиет с глух, отпаднал глас. — После разбрахме какво се е случило и защо и вече нищо не бе в състояние да ни задържи заедно. Той се озлоби към баща ми повече от мен. Искаше да съди „Фелдинг-Рот“ и татко — лично, да ги разобличава пред съда, сам той да води делото. Аз в никакъв случай не можех да се съглася с това.
— Да, наистина. Щеше да опропасти всичко — съгласи се Силия.
— После се опитахме да заживеем отново както преди — тъжно допълни Джулиет. — Но не ни потръгна. Вече не бяхме същите. Затова решихме да се разведем.
Повече нищичко не можеше да се каже. Колко мъки и трагедии, неизвестни за другите хора, бе причинил монтаинът, мислеше Силия.
13
От всички свидетели, призовани по случая монтаин пред сенатската подкомисия за търговска етика, най-тежки минути преживя доктор Гидиън Мейс.
В един драматичен момент по време на кръстосания разпит на Мейс сенатор Донахю насочи обвиняващо към него показалеца си и гръмогласно, подобно на Йехова, предупреди:
— Вие, в качеството си на представител на правителството и на цялата негова предохранителна система сте позволили с този бич да се нанасят удари върху американски жени и още безпомощни, неродени деца. Не се надявайте, че ще излезете от тая зала невредим и неразобличен! И не очаквайте, че угризенията на виновната ви съвест няма да продължат до последния ден от живота ви!
Няколко минути преди това за изумление на всички, които чуха, Мейс призна, че когато е обмислял да препоръча на УХЛ одобряване на монтаина, е имал много сериозни съмнения за препарата, породени от първите публикации в Австралия. Съмнения, които никога не го били напускали.
Ърбах, който водеше кръстосания разпит, почти изкрещя:
— Тогава защо го одобрихте?
Мейс отговори емоционално, но неубедително:
— Аз… Аз просто не знам.
Този възможно най-нелеп отговор предизвика у присъстващите вълна от недоверие и ужас, а след миг и тирадата на Донахю.
Дотогава, макар и явно нервен, Мейс се владееше и беше в състояние да дава обяснения за действията си като специалист на УХЛ, определен да проучи молбата за новото лекарство монтаин и да даде становище по него. Той започна с кратко изложение и описа огромния обем на представената от „Фелдинг-Рот“ информация — 125 000 страници в 307 тома, и последвалите данни от разни запитвания по същата молба — като главна причина за закъснялото решение. На запитванията, отбеляза Мейс, в края на краищата се получиха задоволителни отговори, но не спомена австралийския инцидент, за който стана дума в допълнителните въпроси.
Точно при тези въпроси Гидиън Мейс от вълнение внезапно изпадна в безпомощност и направи ужасното признание — „Аз просто не знам.“
Несъстоятелността на тази позиция бе съвсем ясна за Силия, но тя съчувстваше на Мейс от съжаление, че върху плещите му бе стоварена несправедливо голяма вина. По-късно тя сподели това с Чилдърс Куентин.
— В някои случаи английската система за одобряване на лекарствени средства се оказва несъмнено по-добра от нашата — отвърна адвокатът.
На нейния въпрос защо, Куентин обясни:
— Във Великобритания Комисията по безопасността на лекарствата представя своето становище на министъра на здравеопазването и той дава разрешение за новото лекарство. Естествено министърът се съветва и с чиновници, но той носи отговорността, и ако стане беля, той и само той дава обяснения в парламента и поема цялата вина. Никога един министър в английското правителство няма да допусне подобно страхливо измъкване от отговорност, както се получава тук — да остави един чиновник от рода на Мейс да идва на Капитолийския хълм да дава обяснения и да поема цялата вина. Ако ние имахме същата силна нравствена система, пред Донахю щеше да бъде изправен министърът на здравеопазването, образованието и социалните грижи. А къде е той сега? Сигурно се спотайва в кабинета си или пък за по-удобно е отишъл извън града.