След внимателно обсъждане в Харлоу и в Бунтон, с участието на Мартин Пийт-Смит, Винсънт Лорд, Силия и други, се прие официално да не се посочва действието на пептид 7 за намаляване на теглото. Макар че щеше да се направи достояние на лекарите, то нямаше да бъде препоръчвано за такава цел.
Допускаха, че някои лекари ще го предписват и само за това, но вече на своя отговорност, без да ангажират името на „Фелдинг-Рот“.
Що се отнася до свойството на препарата като сексуален стимулант, многократни тестове върху животни потвърдиха, че такъв ефект е налице, но при изпитанията върху хора той не бе проследяван и затова в указанията за приложение на препарата бе споменат по съвсем незабележим начин.
Тези две допълнителни качества на пептид 7 не променяха разбирането, че той е ценен препарат, предназначен за забавяне на умственото стареене. Неговото „лекомислено“ използване би засенчило тази основна роля и би се отразило зле върху доброто му име.
Очакваше се, че официалното одобрение на пептид 7 няма да се забави, понеже резултатите от клиничните изследвания бяха безупречни и не се търсеха допълнителни ефекти.
Междувременно строителството на завода в Ирландия и преустройството на фабриката в Пуерто Рико вече завършваха.
В Харлоу Мартин бе оставил медицинския персонал да довърши клиничните изпитания, макар че лично се интересуваше от хода на работата. Той бе съсредоточил усилията си върху модификация на пептид 7 и изследваше възникналите нови възможности за получаване на други мозъчни пептиди.
Мартин и Ивон продължаваха да живеят заедно. През януари 1980 година тя взе всичките си изпити с отличен, за голяма радост и на Мартин. После издържа и приемния изпит за кеймбриджкия колеж „Луси Кавендиш“. Тя остана много доволна, като прочете в упътванията, че този колеж представлява „женска общност с подчертано внимание към онези, които са отложили или прекъсвали следването си“.
През септември напусна „Фелдинг-Рот“ и започна да посещава лекциите по ветеринарна медицина в „Луси Кавендиш“.
Бе вече октомври и Ивон свикна да отива с колата до колежа в Кеймбридж и да се връща — пътуваше към един час в едната посока.
Щастливият роман в кралското семейство — между уелския принц и „Лейди Дай“, както я наричаха всички в Англия, бе друг източник на приятни преживявания за Ивон. Тя неуморно обсъждаше случая с Мартин.
— Винаги съм казвала, че ако изчака, той ще си намери една английска роза — заяви тя. — И вече я има.
Мартин продължаваше да слуша с нежност и удоволствие най-новите одумки, преразказани от Ивон, вече отразяващи и ежедневието в Кеймбриджкия университет.
През януари следващата година, когато на четири хиляди мили от Харлоу встъпи в длъжност президентът Рейгън, министърът на здравеопазването във Великобритания подписа разрешение за продажба на пептид 7. След два месеца УХЛ одобри използването на лекарството в Съединените американски щати. Както често се случваше, Канада последва примера им.
Предвиждаше се препаратът да бъде пуснат на пазара в Англия през април, а в Съединените щати и Канада-през юни.
Още през март обаче се случи нещо, което потвърди предишните опасения и сигурно щеше да постави под заплаха бъдещето на пептид 7.
Всичко започна с едно обаждане по телефона в института на „Фелдинг-Рот“ в Харлоу от страна на лондонския вестник „Дейли Мейл“.
Негов репортер искаше да говори с доктор Пийт-Смит или доктор Састри. Казаха му, че и двамата ги няма в института, и той предаде съобщение, което секретарката написа на машина и постави на бюрото на Мартин. То гласеше:
„«Дейли Мейл» научи, че вие сте на път да ни дарите с едно лекарство-чудо, което ще възражда секса на хората, ще им помага да отслабнат и ще подмладява възрастните. Ще пуснем тази новина в утрешния брой и бихме желали да получим спешно днес изявление от името на вашата компания.“
Мартин прочете съобщението към обяд и се стресна. Нима някакъв проклет вестник, заинтересуван само от публикуването на някоя сензация, ще сложи кръст на целия негов труд и мечтите му?
Първо реши да телефонира на Силия. Намери я в къщи — в САЩ наближаваше 6,30 часа сутринта и тя бе вече под душа. Мартин трябваше със свито сърце да изчака, докато госпожа Джордан се изсуши и облече халата.
Щом чу гласа й, той с голямо огорчение описа случилото се и прочете съобщението на репортера. Силия реагира със загриженост и съчувствие, но прояви и практически усет.