Выбрать главу

Сестрата веднага започнала да вика ординатора, а после и доктор Таунсенд, с надежда, че може би е още в болницата. Той бил действително там и пристигнал пръв.

Веднага се заел със случая и отново трябва да се разчита само на догадки за мотивацията на неговото поведение.

Най-вероятно представата за станалото успяла да проникне в размътения му ум. С голямо усилие на волята съумял да си избистри съзнанието и започнал работа — оформял онова, което щяло да му осигури сполучливо прикритие на грешката, ако, разбира се, не се бил намесил Андрю. Сигурно е проумял, че дежурната сестра не е знаела за алергията към пеницилина. Било е възможно, благодарение на някакъв луд късмет да не се свържат двете улики — първоначалното вписване на бележката за алергията в картона на пациента и инжектирането на пеницилина. Ако Ноа успеел да изкара, че смъртта се дължи на някаква естествена причина, истината никога нямаше да излезе наяве. Надали е убягнала от вниманието на Таунсенд, че Кърт Уиразък нямал близки приятели — хората, които обикновено задават неудобни въпроси.

— Горкото момче! — възкликнал Таунсенд. — Сърцето му е изневерило. Боях се, че може да се случи. Той имаше болно сърце.

— Да, докторе — съгласила се младата медицинска сестра с облекчение, че към нея не биха могли да отправят никакви упреци. А и Ноа Таунсенд все още се ползувал с името на голям авторитет, чието заключение тя приела безрезервно. Не се усъмнил и ординаторът, който също дошъл, но след като видял, че има кой да се занимае със случая, се върнал да върши другата си работа.

Доктор Таунсенд въздъхнал и се обърнал към сестрата:

— При всеки фатален изход има да се вършат някои неща, млада госпожо. Нека сега ние двамата да изпълним това задължение.

Едно от тези неща било попълване на смъртен акт, в който Ноа Таунсенд записал, че смъртта се дължи на „остра сърдечна недостатъчност вследствие на пневмония“.

Андрю научи случайно за смъртта на Кърт Уиразък в четвъртък сутринта.

Минавайки през чакалнята, която ползваха заедно с Таунсенд и Арънс, той чу Пеги, секретарката, назначена на мястото на Вайълит Парсънс, да споменава по телефона „пациентът на доктор Таунсенд, който почина снощи“. След малко Андрю се видя с Ноа и съчувствено му каза:

— Разбрах, че си загубил пациент.

Възрастният лекар кимна:

— Много жалко. Беше млад човек, веднъж ти си го преглеждал вместо мен. Уиразък. Имаше тежка форма на пневмония и болно сърце. То отказа. От това се боях.

Вероятно Андрю нямаше да се замисли върху този случай — макар че смъртта на един пациент заслужава дълбоко съжаление, тя не е рядко явление. В държането на Таунсенд обаче имаше нещо смущаващо, което предизвикваше смътно чувство на тревога. То накара Андрю след около час, когато Ноа си беше отишъл, да извади досието на Уиразък и да го прочете. Да, да, вече си спомняше пациента и в картона му направиха впечатление две неща. Едното бе предупреждението за алергията към пеницилина, което му се стори от голямо значение. Другото — че изобщо не се споменава за сърдечно страдание. А това според доктор Джордан беше важно.

Все още не поради голяма загриженост, а просто от любопитство Андрю реши в късните часове на същия ден да направи дискретно проучване за смъртта на Уиразък.

Най-напред прочете последното вписване в картона-причината за смъртта, установена от доктор Таунсенд. После се върна към началото. Изведнъж в очите му като светкавица се вряза предписанието с почерка на Таунсенд за инжектиране на шестотин хиляди единици пеницилин. Със същата разтърсваща сила му подейства бележката на медицинската сестра, че пеницилинът е апликиран и хронологически личеше, че това е станало малко преди смъртта.

Андрю изчете, но вече почти машинално, другите документи в папката, включително и бележката на стажанта за алергията към пеницилина и предшестващото я предписание за еритромицина. Когато връщаше досието на деловодителя, ръката му трепереше, а сърцето му биеше лудешки.

Като камшици шибаха ума му въпросите: „Какво да правя? Къде да отида?“.

Реши да слезе в моргата, за да огледа трупа на починалия. Смъртта бе затворила очите му и бе успокоила лицето му. С изключение на бледосинкавия, цианов оттенък на кожата, което би могло да се отдаде на други причини, нямаше издайнически признаци за анафилактичен шок, който, Андрю вече бе убеден, неоправдано бе причинил смъртта на младия човек.

Той запита придружаващия го служител:

— Наредено ли е да се прави аутопсия?

— Не, сър. Очаква се сестра му да дойде от Канзас. След това ще се извърши кремация.