След това главният лекар отишъл да каже на съпругата на Ноа.
Андрю се сепна — поради залисията си през последните дни бе забравил за Хилда и моментално запита:
— Тя как го прие?
Гулд поразмисли, преди да отговори.
— Трудно ми е да ти кажа. Беше мълчалива и не избухна в плач. Останах с впечатление, че е имала някакво предчувствие, но не е знаела точно какво ще се случи. По-добре е сам да отидеш да я видиш утре.
— Да, ще отида — потвърди Андрю.
Гулд се поколеба. После го погледна право в очите и каза:
— С теб имаме да обсъдим още нещо — покойния Уиразък.
— Още от сега нека ти кажа, че няма да участвам в никакви машинации! — отсече категорично Андрю.
— Добре — съгласи се Гулд и продължи вече доста по-рязко. — Я ми кажи тогава какво предлагаш да направим? Може би да дадем изявление в печата? А после готов ли си да станеш прокурорски свидетел в наказателен процес за професионална небрежност? Съгласен ли си да улесниш някой закъсал за клиенти ловък адвокат под формата на тлъст хонорар да измъкне от г-жа Таунсенд всичките пари, които Ноа е спестил за стари години? Желаеш ли да стовариш върху тази болница задължението да плаща далеч по-големи обезщетения, отколкото е в състояние да поеме застрахователят — нещо, което ще ни разори, ще ни принуди да намалим или прекратим изобщо нашата дейност!
— Нищо подобно няма да стане — възрази Андрю.
— Но би могло да стане. Чел си много за разни изпечени адвокати и можеш да си представиш какво биха направили от нас в съда!
— Това не е мой проблем. За мен е важна истината! — настоя Андрю.
— Тя е важна за всички ни — отговори главният лекар. — Тя не е твой монопол. Но понякога истината може да остане в сянка по благородни мотиви и при специални обстоятелства.
Гласът му прозвуча настойчиво:
— Слушай сега внимателно, Андрю. Чуй какво ще ти кажа.
Той спря, за да подреди мислите си и продължи:
— Следобяд пристигна от Канзас сестрата на покойния, госпожица Уиразък. Прие я Лен Суийтинг. Тя е добра женица, ми каза той, доста по-възрастна от брат си и разбира се й е мъчно за него. Но двамата от доста време не поддържат близки отношения и тя не изживява загубата толкова трагично. В Канзас е и бащата, но той страда от болестта на Паркинсон в напреднала форма и няма да живее дълго.
— Не разбирам всичко това за какво… — прекъсна го Андрю.
— Ще разбереш. Слушай!
Гулд пак поспря.
— Сестрата на Уиразък не е дошла да ни създава проблеми — продължи той. — Не е разпитвала много. Дори е споделила, че брат й никога не е бил в цветущо здраве. Иска да се извърши кремация и да отнесе праха му в Канзас. Но имала сериозни финансови затруднения. Лен го разбрал в хода на разговора.
— Ама тогава ние сме длъжни да й помогнем. Това е най-малкото…
— Точно така! По този въпрос сме единодушни. Още повече уреждането на прилична финансова помощ е съвсем възможно.
— Как?
— Лен Суийтинг и Фъргюс Макнеър са се погрижили. Работили са цял следобед. Но да оставим подробностите — на нас двамата те не са ни необходими. Факт е, че нашите застрахователи, с които е говорено на четири очи, са заинтересувани от бързото приключване на случая. Оказва се, че Кърт Уиразък е превеждал пари в Канзас за лечението на баща си. Това може да продължи, дори да се увеличи сумата. Ще поемем и разходите по погребението на Уиразък. Освен това може да се отпусне пенсия за сестрата — не е кой знае колко голяма, но задоволителна — до края на живота й.
— Как ще й обясниш това, без да го свържеш с отговорност от наша страна? Ако у нея възникне подозрение?
— Според мен това е рисковано, макар че Лен и Макнеър са на друго мнение. Но в края на краищата те са адвокати. Смятат, че могат дискретно да уредят нещата с нея. Зависи много и от това какъв човек е госпожица Уиразък. А най-важното нещо — в случая не става и дума за фантастична сума на обезщетение, възлизаща на милиони долари.
— Дали е фантастична или не зависи от гледната точка — възрази Андрю.
Главният лекар махна нетърпеливо с ръка.
— Все пак не забравяй следното: в случая няма съпруга, няма деца, на които трябва да се осигурява образование. Става дума за един умиращ старец и за една жена на средна възраст, на която се гарантира приличен доход. — Гулд спря и запита рязко. — За какво мислиш?
Андрю се усмихна:
— Цинична мисъл. Ако Ноа трябваше да убие пациент, не би могъл да избере по-подходящ човек.
Гулд сви рамене:
— В живота има безброй случайности. Една от тях се бе изпречила на пътя ни. Е?