Тя поклати глава в израз на несъгласие:
— Аз трябваше с нокти и зъби да стигна до мястото, на което съм сега, Сам, разбира се, с твоя помощ, но също така и в борба с предразсъдъците на мъжете, и ти много добре знаеш това.
— Оттук нататък няма да се налага да действаш по този начин.
— Да, защото се утвърдих като добър работник и има полза от мен. Тъй че аз съм особен случай, изключение. Ти също знаеш, че ми се оказва съвсем малка подкрепа, когато настоявам за привличане на повече жени в състава на търговските пътници.
Той се засмя:
— Добре, признавам, но нещата се променят. Освен всичко това ти си оставаш най-добрият пример, че мъжете трябва да третират жените като равни.
Силия не участваше активно в женското движение, като се изключи защитата на собственото й женско достойнство. Тя реши — може би себично, както призна в себе си, — че първо, то не й е необходимо, и второ, нямаше време.
Тя продължаваше да се занимава с препаратите без рецепта и с ръководството на „Брей & Комънуелт“. Въпреки обещанието на Сам нямаше никакви изгледи за промяна в служебното й положение, а настояването му „имай търпение още няколко месеца“ остана безрезултатно.
Силия страдаше заедно с Андрю заради нещастието на Ноа Таунсенд и изпращането му в психиатрична клиника. За съжаление предсказанието на доктор Гулд, че Ноа никога няма да излезе оттам, като че ли се потвърждаваше с течение на времето.
Андрю й разказа за тирадата на Хилда Таунсенд във връзка с фармацевтичните компании и прекомерното раздаване на безплатни мостри и се учуди, че Силия не възразява.
— Хилда е права. Раздават се фантастични количества безплатни лекарства, нещо, което знаем всички. Това се дължи обаче на конкуренцията. Сега нито една компания няма да ограничи тези количества, за да не загуби завоюваните позиции.
— Сигурен съм, че лекарствените фирми могат да се споразумеят за намаляване на тези количества — отвърна Андрю.
— Не, дори да искат, подобно споразумение ще бъде незаконно и във вреда на трети лица.
— Добре, ами за случаи като Ноа Таунсенд? Търговските пътници са знаели или поне са се досещали, че той взима големи количества лекарства. Трябваше ли да продължат да подхранват навика му — както се оказа всъщност?
— Ноа бе наркоман, но все още работеше като лекар — изтъкна Силия. — Ти знаеш много добре, Андрю, че лекарите могат да си набавят всяко лекарство, което пожелаят, по един или друг начин. Ако Ноа не ги получаваше от търговските пътници, просто щеше да си вземе с рецепта, което може би е правил, независимо от мострите.
Тя добави с известно раздразнение:
— Освен това щом лекарската общност не се интересува от колеги, които са станали наркомани, защо трябва да се очаква нещо повече от фармацевтичната индустрия?
— Основателен въпрос, на който не мога да отговоря — призна Андрю.
През август 1967 година Силия бе назначена на нова длъжност.
Преди това обаче в края на 1966 г. стана едно важно събитие — Сам Хоторн бе издигнат за първи вицепрезидент, факт, който показваше, че ако не се случи нещо непредвидено, той скоро ще поеме ръководството на „Фелдинг-Рот“. Изборът, направен от Силия преди десет години за неин ментор в компанията, щеше да се окаже правилен.
Най-сетне Сам я повика и с усмивка й каза:
— О’кей, робството ти в препаратите без рецепта свърши!
Той вече беше в разкошен кабинет, със зала за съвещания, и вместо една, имаше две секретарки. Наскоро бе споделил със Силия:
— Просто не знам как да им запълня времето. Струва ми се, че си диктуват писма една на друга.
Сега Сам най-официално й съобщи:
— Предлагам ти поста директор на лекарствената търговия с Латинска Америка. Ако приемеш, ще действаш оттук, макар че ще ти се налага да пътуваш доста. И като я изгледа изпитателно, добави: — Как ще се отрази на Андрю тази промяна? Какво ще правиш с децата?
Тя без колебание отговори:
— Ще се оправим.
Сам кимна одобрително:
— Очаквах, че отговорът ти ще бъде точно такъв.
Новината я зарадва и развълнува. Силия добре знаеше, че значението на международния бизнес в областта на фармацевтиката нараства. Откриваше й се чудесна възможност, по-добра, отколкото бе се надявала.
Сам, сякаш прочел мислите й, каза:
— Бъдещето е на международния бизнес. А ние сме още на повърхността, специално в Латинска Америка — и махна с ръка. — А сега се прибирай в къщи. Кажи новината на Андрю. Утре ще седнем да обсъдим подробностите.
Тъй започна петгодишният период, който се оказа решаващ за кариерата на Силия. Без да се създават допълнителни трудности, животът на семейство Джордан стана неизмеримо по-богат. Както след време Силия писа на сестра си Джанет: „Всички имахме полза и то по начин, който най-малко очаквахме. Андрю и аз се радваме на по-голяма, реална близост, когато той пътува с мен, отколкото в къщи потънали и двамата в работа по съвсем различни проблеми. А децата спечелиха, понеже при пътуванията с нас разширяват познанията си и за мисленето им се откри широк международен хоризонт.“