— Говоря ето за това! — той посочи с пръст към една странична масичка, върху която бяха наредени флакони и кутийки с лекарства.
Силия отвърна с отегчение:
— Занимавала съм се предостатъчно с подобни неща днес, така че моля те, махни ги оттук.
— Искаш да кажеш, че не те интересуват? — тонът му бе саркастичен.
— По дяволите, не ме интересуват!
— Откровено казано, очаквах подобна реакция. Защото се засягат лекарствени фирми и са ти неприятни — Андрю взе малко пластмасово шишенце. — Днес, освен че разходих децата, купих някои неща и поразпитах малко.
Той отвори шишенцето, изсипа няколко таблетки в шепата си и й ги показа:
— Знаеш ли какво е това?
— Откъде да знам? — Тя се отпусна върху едно кресло, изу с крака обувките си и ги остави там, където паднаха. — А пък и не ме интересува!
— Трябва да те интересува! Това е талидомид, купих го днес от местната дрогерия. Без рецепта.
Отговорът жегна Силия и острите реплики между тях биха спрели дотук, но Андрю продължи:
— Фактът, че можах да го купя пет години след като би трябвало да е иззет, да купя и други опасни лекарства, които се продават тук без необходимите предупреждения, понеже няма държавни органи да контролират поставянето на съответните надписи, е типично за отношението „хич не ме интересува“ на американските лекарствени компании, включително и на твоята любима „Фелдинг-Рот“.
Убедена в несправедливостта на обвинението — Силия цял ден се бе тормозила да промени точно това, за което я упрекваше Андрю — тя изпадна в неудържим гняв. И естествено вече не можеше да разчита на логиката си. Вместо да му разкаже, както бе решила да направи по-късно вечерта, за неприятностите си с местния представител на „Фелдинг-Рот“, му отвърна с тона на Морено:
— Какво по дяволите знаеш ти за местните проблеми и норми? Какво право имаш ти да идваш тук и да казваш на еквадорците как да управляват страната си?
Лицето на Андрю побеля:
— Имам право, защото съм лекар! И съм сигурен, че бременни жени, които вземат тези таблетки, ще родят бебета с плавници вместо с ръце. Знаеш ли какво отговори днешният аптекар? Каза да, чувал съм за талидомида, но нямах представа, че е същото лекарство, понеже тия таблетки се наричат ондазил. И ти, Силия, не знаеш ли, или не искаш да знаеш, че талидомидът се продаваше от фармацевтичните фирми под петдесет и три различни наименования?
Без да чака отговор, той разпалено продължи:
— Защо се слагат толкова много различни имена на едно и също лекарство? Естествено не за да се помогне на пациентите или на техните лекари. Единственото логично обяснение е да се създава объркване, улесняващо фармацевтичните фирми в случай на неприятности. Щом говорим за неприятности, виж това!
Андрю показа друго шишенце. Тя прочете надписа: хлоромицетин.
— Ако го купиш в Съединените щати, на него ще е написано предупреждение, че има възможни странични явления, по-специално фатално нарушаване на кръвната картина. Тук обаче, не! Нито дума!
Той взе още едно лекарство от масичката.
— Това също го купих днес. Виж лотромицина на „Фелдинг-Рот“, който ти и аз много добре знаем! Знаем също, че не трябва да се взема от пациенти с нарушени функции на бъбреците, от бременни и от кърмачки. Къде е писменото предупреждение? Няма нищо подобно! Кой се интересува, че тук няколко души могат да умрат или да пострадат, понеже не са били предупредени? В края на краищата, това е само Еквадор и при това е много далеч от Ню Джързи. Защо ще се безпокои „Фелдинг-Рот“? Или Силия Джордан?
Тя изкрещя в лицето му:
— Как смееш да ми говориш така?
Андрю загуби контрол върху нервите си.
— Смея, понеже виждам как се промени — гневно отвърна той. — Промени се, малко по малко, през тези единадесет години. Най напред благородни чувства, идеали и загриженост, после не чак толкова голяма загриженост, после лек отдих, докато помагаше да се пласира безполезният боклук без рецепта, а сега се ориентираш към фалшиви доводи и заравяш глава в пясъка като камилска птица, за да оправдаеш нещо, което ти добре знаеш, че е лошо, но не искаш да признаеш, дори само пред себе си!
Той повиши глас:
— Какво стана с онази идеалистка, която първа ми донесе лотромицин и искаше да издигне етиката на фармацевтичния бизнес, същата, която се изправи открито и твърдо на търговската конференция в Ню Йорк, за да разкритикува непочтените постъпки на търговските пътници? Искаш ли да знаеш какво се случи с нея? Според мен тя се продаде!
Андрю спря за момент и после сурово запита:
— Добра ли бе цената на амбициите и повишенията?
— Ах, мръсник такъв! — инстинктивно, без изобщо да мисли, тя посегна към пода, грабна едната си обувка и я запрати по Андрю. Улучи съвсем точно. Острият ток на обувката се заби в лявата му буза и от раната шурна кръв. Силия обаче не видя. Заслепена от яд, тя го обсипа със злъч.