Винсънт Лорд се надяваше да открие лекарство, което да се приема с другите лекарства, за да ги направи напълно безвредни.
Това бе напълно възможно. Отговор съществуваше. Имаше го. Скрит, неуловим, но реален. Очакващ прозрение.
След десетгодишни търсения Винсънт Лорд чувстваше, че е стигнал съвсем близо до този отговор. Усещаше го, сякаш се докосваше до него, почти вкусваше нектара на успеха си.
Но още колко време до този миг? О, още колко време трябваше да чака?
Той рязко се дръпна от облегалката на креслото и с усилие на волята прогони мрачното си настроение. Изтегли чекмеджето на бюрото и взе оттам един ключ. Реши да слезе — за кой ли път — в личната си лаборатория, където правеше своите изследвания.
8
Приятел и съюзник на Винсънт Лорд в дирекционния съвет на „Фелдинг-Рот“ бе Клинтън Етъридж, способен и известен нюйоркски адвокат, който имаше претенции да минава за учен, понеже бе следвал две години медицина, преди да се насочи към правото. Един негов познат цинично описа тази преориентация по следния начин:
— Клинт постави диагноза къде са големите пари и си написа рецепта как да стигне директно до тях.
Етъридж бе на петдесет и три години. Фактът, че го делеше четвърт век от краткия период на недовършените му занимания в областта на медицината, не го възпираше самонадеяно да дава мнения по научни проблеми и да ги поднася изкусно като пледоарии, заслужаващи да бъдат увековечени със златни букви.
Винсънт Лорд използваше тази слабост на Етъридж и го ласкаеше, давайки вид, че го приема като равностоен колега в научните изследвания. Тъй личните схващания на директора на научните изследвания често биваха представяни пред дирекционния съвет на „Фелдинг-Рот“ с авантаж за Винс — подсилени с умела адвокатска настойчивост.
И нямаше нищо изненадващо, че когато дирекционният съвет се събра да обсъди проекта на Сам Хоторн за Британски научноизследователски институт, Клинтън Етъридж застана начело на опозицията.
Заседанието бе свикано в централата на „Фелдинг-Рот“ в Бунтон. В заседателната зала около традиционната маса от орехово дърво бяха насядали четиринадесет от общо шестнадесетте директори — всичките мъже.
Етъридж, висок, леко прегърбен, придобил малко линкълновски вид, започна с приятелски тон:
— Да не би да се надяваш, Сам, че ако се осъществи това пробританско начинание, там хората ще те обсипят с любезности и ще бъдеш поканен на чай в Бъкингамския дворец?
Сам, както всички останали, се засмя и после върна удара:
— Всъщност целта ми, Клинт, е да прекарам един дълъг уикенд в замъка Уиндзор.
— Е, мисля, че това е постижима цел, но по мое мнение — единствена — каза адвокатът и продължи със сериозен тон: — Струва ми се, че проектът подценява огромните научни възможности и постижения на нашата родна страна, а тя е и твоя.
Сам бе обмислил предварително възможния ход на заседанието и нямаше никакво намерение да отстъпи инициативата в спора.
— Не съм подценил американските постижения в науката — възрази той. — Как бих могъл да допусна такова нещо? Те са пред очите ни! Аз просто искам да ги допълня.
Някой възкликна:
— Тогава хайде да използваме капитала си да ги допълваме тук!
— Самите англичани са създали мита, че науката на тяхното островче е някак си от по-висока класа — продължи Етъридж. — Ако беше вярно, защо тогава във Великобритания се наблюдава тъй нареченото „изтичане на мозъци“ и толкова много от най-добрите им учени се натискат да дойдат насам и да се включат в изследователска работа?
— Правят го предимно защото има по-добри условия и повече пари за кадри и съоръжения — обясни Сам. — Твоят въпрос, Клинт, подкрепя моето схващане. Нашата страна приема с широко отворени обятия британски учени, заради високото им качество.
— Според теб, Сам, коя област от нашите научни изследвания е най-важна сега? — запита Етъридж.
— Несъмнено генното инженерство.
— Точно така — кимна адвокатът, доволен от отговора. — И не е ли вярно, говоря, както знаете, с известен научен опит, че в областта на генетиката Съединените щати поведоха света и продължават да го водят?
Сам едва сдържа усмивката си — псевдоученият бе допуснал да го подведат.
— Всъщност, Клинт, това не е вярно — отвърна той. — Още през 1651 година в Англия Уилям Харви е изучавал развитието на пиленцето в яйцето и е поставил началото на генетичните изследвания. Пак там са започнали през 1908 година изследванията в областта на биохимичната генетика. Направени са редица открития с активното участие на американския генетик доктор Хърман Мюлер от 1920 година насам. Но до върха се стигна също в Англия. През 1953 година в Кеймбридж Уотсън и Крик откриха структурата на молекулата на ДНК, за което им бе присъдена Нобелова награда — сега Сам се усмихна. — Доктор Уотсън е американец по произход, което потвърждава, че фундаменталните науки имат интернационален характер.