Приоритетните задачи, продължи указанията си Сам, ще бъдат да се намери английски учен, който да оглави института, да се избере подходящо място и да се закупи или наеме сграда. За предпочитане бе да се намери готова постройка, която да се приспособи бързо за новото й предназначение.
Всичко трябваше да се уреди възможно най-скоро. Затова Силия бе тъй ненадейно преместена от международния сектор. Сам лично пое грижата да се занимае с издирване на авторитетен и способен научен директор, макар че Силия щеше да помага, когато се наложеше. С останалите въпроси щеше да се занимава тя и да дава предложения, които Сам и другите ръководители да обсъдят.
Сам и Силия щяха да заминат за Англия следващата седмица. Преди това предстоеше да се посъветват с Винсънт Лорд, който въпреки отрицателното си отношение към проекта, имаше добра представа за науката и учените във Великобритания и можеше да препоръча някои кандидати.
Консултацията с доктор Лорд се състоя след няколко дни в кабинета на Сам. Присъстваше и Силия.
За нейна изненада Винс Лорд се отзова с готовност, дори приятелски, разбира се, доколкото бе способен на това. За разлика от Силия, Сам познаваше историята на въпроса и разбра на какво се дължи тази промяна. След като „Фелдинг-Рот“ щеше да развива изследователска дейност във Великобритания, Лорд искаше да я контролира. Сам обаче продължаваше да бъде категорично против.
— Аз подготвих списък на потенциални кандидати-обясни Винс. — Трябва да се свързвате с тях дискретно, понеже са университетски преподаватели или работят с наши конкуренти.
Сам и Силия прегледаха списъка, в който имаше осем имена.
— Ще бъдем дискретни — обеща Сам. — Но ще действаме бързо.
— Докато сте там, предлагам да видите и още нещо-каза Лорд и извади от една папка писма, защипани с кламер. — Кореспондирам си с млад учен от Кеймбриджкия университет. Заел се е с интересна работа върху умственото стареене и болестта на Алцхаймер, но е останал без пари и иска субсидия.
— Болестта на Алцхаймер ли? — запита Силия. — Нали когато мозъкът престане да функционира?
Лорд кимна.
— Част от него. Губи се паметта. Започва бавно и постепенно се влошава.
Въпреки първоначалната си неприязън към Силия, той трябваше да приеме присъствието й като постоянна, неизбежна и най-важното — влиятелна фигура. Затова не виждаше смисъл да продължава конфронтацията с нея. Между двамата имаше напредък — говореха си на малки имена. Отначало трудно, но вече бяха свикнали.
Сам взе писмата от Лорд, погледна ги и прочете на глас:
— Доктор Мартин Пийт-Смит.
Подаде ги на Силия и запита Винс:
— Препоръчваш ли да му отпуснем стипендия?
Директорът на научните изследвания сви рамене:
— Това е дълга история. Болестта на Алцхаймер тормози учените още от 1906 година, когато диагнозата е била поставена за пръв път. Пийт-Смит сега изследва процеса на стареене на мозъка и се надява в хода на работата да открие причината за болестта.
— Какви са шансовете?
— Малки.
— Можем да му отделим малко пари — сподели Сам. — Ако ни остане време, ще говоря с него. Но първо ще се занимаем с нашите задачи.
Докато четеше внимателно писмата, Силия запита:
— Какво мислите за Пийт-Смит като един от кандидатите за директор на института?
Лорд погледна учудено и отговори:
— Не.
— Защо не?
— Много е млад.
Силия пак се наведе към писмата.
— Той е на трийсет и две години — каза тя и се усмихна. — Вие не бяхте ли горе-долу на толкова, когато постъпихте на работа тук?
Отговорът му бе троснат, с нотка на обичайната раздразнителност:
— Обстоятелствата бяха различни.
— Нека да поговорим за другите — намеси се Сам, вземайки списъка на кандидатите. — Винс, кажи по няколко думи за тях.
9
Юни, 1972 година. Лондон сияеше великолепен и пъстър. Силия не можеше да му се нарадва.
В парковете и градините ухаеха безброй цветя — рози, люляк, азалия, перуники. Туристи и лондончани се наслаждаваха на топлите слънчеви лъчи. Изнасянето на знамената с тържествен развод на караула по случай рождения ден на кралицата бе ослепително, бляскаво празненство с участието на голям сборен духов оркестър. В „Хайд Парк“ елегантно облечени ездачи галопираха изящно по алеята „Ротън Роу“. Наблизо край тясното езеро Сърпънтайн играеха деца и хвърляха храна на патиците, които деляха водния си дом с шумно къпещи се хора. Прочутото дерби в Епсом бе преминало на фона на традицията и стила, сред много вълнения, а победителите бяха — младият кон Роберто и жокеят Лестър Пиго, който за шести път спечели първенството на това ежегодно събитие в конния спорт.