— Тук по това време човек няма никакво настроение за работа — сподели Силия със Сам. — Струва ми се, че аз трябва да плащам на компанията, дето ме е изпратила в Лондон.
Отседнала в хотел „Баркли“ на Найтсбридж, тя посети през последните седмици над десетина възможни места за научноизследователския институт на „Фелдинг-Рот“. Бе пристигнала сама, Понеже Андрю не успя да се откъсне от ежедневните си ангажименти. Сам и Лилиан Хоторн бяха настанени в хотел „Клариджис“.
През третата седмица на юни Силия пристигна в техния апартамент, за да разкаже къде е била и да направи едно предложение.
— Както знаеш, обикалях из цяла Англия и мисля, че най-подходящото място за института е в Харлоу, Есекс — се обърна тя към Сам.
— Никога не съм чувала за Харлоу — обади се Лилиан.
— Понеже Харлоу е било малко село — обясни Силия. Сега е едно от трийсетината селища, обявени от правителството за т.нар. нови градове, чиято цел е да премести промишлените предприятия и населението извън големите урбанистични центрове.
Тя продължи да разказва на Сам:
— Мястото отговаря на всички наши изисквания. Близо е до Лондон, има бърза железопътна връзка със столицата, хубави пътища и летище сравнително недалеч от града. Няма проблеми по отношение на жилища и училища и е заобиколено с просторна извънградска зона-великолепно място за настаняване на работещите в института.
— А сграда? — запита Сам.
— И за нея имам сведения — Силия погледна бележника си. — Една компания, „Комтръст“, която произвежда малки съобщителни съоръжения — вътрешни телефонни уредби, алармени инсталации и подобни неща — построила фабрика в Харлоу, но поради финансови затруднения не може да я експлоатира. Сградата има площ почти колкото ни трябва и изобщо не е била използвана. „Комтръст“ иска да я продаде веднага срещу заплащане в брой.
— Възможно ли е да се преустрои в лаборатория?
— Много лесно — тя разгъна няколко чертежа. — Ето плановете. Разговарях и с предприемач.
— Докато разговаряте на тая скучна тема, аз отивам на покупки в Хародс — реши Лилиан.
След два дни Сам и Силия тръгнаха за Харлоу. Докато той се промъкваше с наетия ягуар през сутрешния поток от автомобили, Силия четеше новия брой на „Интернешънъл хералд трибюн“.
Отложените преговори за мир във Виетнам скоро щяха да продължат в Париж, предсказваше един репортер на първа страница на вестника. В Мериленд благополучно бе изваден куршум от гръбнака на Джордж Уолас, губернатор на Алабама, станал преди месец жертва на опит за убийство. Президентът Никсън уверяваше американците в правилността на новата си оценка за положението във Виетнам — „Ханой губи своята отчаяна игра“.
Едно съобщение от Вашингтон, което явно предизвикваше необикновен интерес, описваше нападение и обир на седалището на Демократическата партия в някакво място, наречено Уотъргейт. Не представляваше нищо интересно. Силия не му обърна внимание и остави вестника.
Тя запита Сам:
— Как преминават срещите и разговорите ти?
— Незадоволително — направи гримаса той, — твоята работа върви по-добре.
— Местата и сградите са по-лесни от хората — припомни тя.
Сам търсеше по списъка на Винсънт Лорд кандидат за директор на научния институт.
— Болшинството са нещо като Винс, вече влезли в някакви свои релси, с високо мнение за себе си, макар че са прехвърлили най-плодотворните години за изследователска работа. Иска ми се да намеря човек с интересни идеи, разбира се, висококвалифициран и по възможност млад.
— Как ще разбереш, че си намерил точно такъв човек?
— Ще разбера — увери я той и се усмихна. — Може би е също като любовта. Не знаеш защо се влюбваш. А щом се влюбиш, просто знаеш, че обичаш.
Трийсет и шесткилометровият път до Харлоу бе изключително оживен. След като се отделиха от магистралата А414, навлязоха в местност с широки тревисти булеварди, минаващи край хубави къщи и просторни ливади. Индустриалните райони бяха дискретно изолирани от жилищните квартали и местата за отдих. Бяха запазени някои стари структури. Когато стигнаха до една църква от единадесети век, Сам спря ягуара и предложи:
— Хайде да се поразходим.
— Тук има много старини — обясни Силия, докато разглеждаха околността, съчетаваща традиция и съвременност. — Има находки от каменната ера, датиращи преди двеста хиляди години. Тук са живели саксонци. Харлоу на саксонски означава „хълмът на армията“. А през първи век на нашата ера римляните основали свое селище и построили храм.