Выбрать главу

Той забеляза, че Силия гледа към старите апаратури.

— В академичните лаборатории никога нищо не се хвърля, госпожо Джордан, понеже не се знае кога пак ще потрябва. Необходимостта ни кара да импровизираме и да си правим сами „оборудване“.

— Същото се отнася и за американския академичен свят — обясни Сам.

— Е, да, но всичко тук сигурно е твърде различно от лабораториите, в които сте работили и двамата — възрази Пийт-Смит.

Спомняйки си за просторните, безупречно чисти и богато съоръжени лаборатории на „Фелдинг-Рот“ в Ню Джързи, Силия потвърди:

— Откровено казано, да.

Пийт-Смит бе донесъл две табуретки. Предложи дървеното кресло на Силия, едната табуретка на Сам и седна на другата.

— Справедливостта изисква да ви кажа, че това, което се опитвам да правя тук, е свързано не само с проблеми на науката, но и с изключително трудна методика. Трябва да се намерят средства за пренасяне информация от ядрото на една мозъчна клетка към оня механизъм на същата клетка, който произвежда протеини и пептиди…

Докато обясняваше, той се разгорещи и премина към научния жаргон:

— …вземаме обща смес от информационна РНК на млади и стари плъхове и я поставяме в свободна от клетки система… създава се възможност матриците РНК да произвеждат протеини… една дълга верига на информационна РНК да бъде код на много протеини… после протеините се отделят чрез електрофореза… една възможна техника би могла да използва ензим обратна транскриптаза… тогава ако молекулите на РНК и ДНК не се комбинират, това означава, че старият плъх е загубил генетична способност и по този начин ще започнем да изучаваме кои пептиди се променят… и в края на краищата ще търсим един-единствен пептид…

Той говори повече от един час, прекъсван от компетентните конкретни въпроси на Сам, което направи силно впечатление на Силия. Въпреки че нейният шеф нямаше научна подготовка, през годините на работа във „Фелдинг-Рот“ бе усвоил много от тънкостите на науката, свързана с ежедневната му практика и резултатът бе налице.

Постепенно ентусиазмът на Пийт-Смит се предаде на Сам и Силия. И докато младият учен говореше — ясно, стегнато — и явно разкриваше един дисциплиниран и организиран ум, уважението им към него растеше.

Накрая той посочи плъховете:

— Тези тук са съвсем малко. Имаме още няколко стотин във вивариума.

Пийт-Смит побутна някакъв кафез и един едър заспал плъх се размърда.

— Този възрастен господин е на две години и половина — равносилно на седемдесет години при човека. Днес е последният му ден. Утре ще го пожертваме и ще сравним химията на неговия мозък с тази на плъхче, родено преди няколко дни. Но за да се получат търсените отговори, са необходими много плъхове, много химични анализи и още повече време.

Сам кимна с разбиране:

— От собствен опит знаем да ценим ролята на фактора време. А сега да обобщим, докторе, как ще формулирате вашата дългосрочна цел?

Преди да отговори, Пийт-Смит помисли. После внимателно започна:

— Да открия чрез непрекъснато генетично изследване мозъчен пептид, който засилва паметта у младите хора, но в процеса на стареене на същите хора не се произвежда повече в човешкия организъм. Щом открием и изолираме такъв пептид, ще се научим да го произвеждаме с методите на генетиката. После може да се дава на хора от всички възрасти, за да се сведе до минимум загубата на памет, забравянето, дори да се предотврати умственото стареене.

Спокойното обобщение бе направено толкова внушително, с такава дълбока убеденост и същевременно без никаква нотка на самохвалство, че нито един от двамата гости нямаше желание да наруши последвалото мълчание. Въпреки неприветливата обстановка, Силия имаше чувството за съпреживян незабравим миг, в който се твори историята на науката.

Сам заговори пръв.

— Доктор Пийт-Смит, вие вече имате субсидията. Одобрява се в този момент и в искания от вас размер.

Пийт-Смит се озадачи:

— Искате да кажете… толкова лесно ли е… просто ей тъй?

Беше ред на Сам да се усмихне.

— Като президент на „Фелдин-Рот Фармъсютикълс“ аз имам известни правомощия. И понякога изпитвам удоволствие да се възползвам от тях.

И след миг добави:

— Единственото условие е обичайното, поставяно при тези споразумения. Бихме желали да научаваме за постигнатото от вас периодически и да получим първия сигнал за всеки препарат, който сте в състояние да произведете.

Пийт-Смит кимна.

— Естествено. Това се подразбира.