— Продължавай! — помоли го тя. Силия ценеше мъдростта му и неговото умение при всяко положение да схване същината на въпроса.
— От теб разбирам, че Пийт-Смит е прям човек — каза Андрю.
— Точно така.
— Тогава предлагам да постъпиш с него по същия начин. Усложняваш ли нещата, опитваш ли се да го надхитриш, можеш сама да си попречиш. Освен това, Силия, усукването не е в твоя стил. Бъди вярна на себе си. Ако е нормално да се говори за пари или за нещо друго, действай без заобикалки!
— Андрю, скъпи, какво щях да правя без теб! — възкликна тя.
— Нищо от изключителна важност, надявам се — отвърна той и добави: — След като ми каза за утре, признавам, мъничко ревнувам, че ще бъдеш с Пийт-Смит.
Силия се засмя:
— Това е само бизнес! И така ще си остане.
Беше неделя. Сама в първокласно купе за непушачи на един от ранните сутрешни влакове за Кеймбридж, Силия отпусна глава върху възглавничката на креслото. В приятното състояние на отмора тя реши да използва пътуването — един час и четвърт — за да обмисли нещата.
Сутринта бе взела такси от хотела до гарата на „Ливърпул стрийт“ — мрачно викторианско наследство — строена с чугун и тухли, страхотно оживена от понеделник до петък, но съвсем тиха в края на седмицата. Тишината означаваше малко хора в електродизеловия влак, вече потеглил с тътнеж от гарата, и Силия се зарадва на самотата.
Тя мислено възстанови събитията и разговорите през последните две седмици и още веднъж се поколеба кого да послуша — Андрю или Сам. Макар че погледнато отстрани, срещата с Мартин нямаше делови характер, можеше да бъде от важно значение за „Фелдинг-Рот“ и за Силия. В паметта й изплува предупреждението на Сам: „Нека да не го проиграваме с груб ход!“
Ритмичното тракане на колелата я приспа и пътуването мина неусетно. Влакът намали скорост и влезе в гара Кеймбридж. На перона чакаше Мартин Пийт-Смит с широка приветлива усмивка, като израз на искрената му радост.
На четиридесет и една година Силия знаеше, че изглежда добре. И го чувстваше. Имаше слаба и стегната фигура, меката й кестенява коса бе подстригана късо, издълженото й лице излъчваше бодрост и бе получило лек бронзов тен — резултат на непрекъснатото й движение на открито през последните седмици и на необичайно щедрото английско лято, което продължаваше.
Напоследък в косата й се появиха сиви кичури. Този знак на изминалото време не я смущаваше често, въпреки че понякога я боядисваше, за да го заличи. Бе поосвежила цвета предишната вечер.
Силия избра тоалета си като за летен ден — памучна муселинена рокля в зелено и бяло, отдолу с дантелена фуста. Носеше бели летни обувки с висок ток и бяла сламена шапка с широка периферия. Беше купила целия комплект от лондонския „Уест Енд“ преди седмица, понеже на тръгване от Ню Джързи и през ум не й минаваше, че ще има нужда от съвсем леки летни дрехи.
Докато слизаше от влака, тя усети, че Мартин й се възхищава. За миг той сякаш онемя, а после, хващайки протегнатата й ръка, каза:
— Здравейте! Изглеждате чудесно. Много се радвам, че дойдохте.
— Вие също изглеждате много добре!
На устните му заигра момчешката усмивка. Той носеше тъмносиньо сако, бели фланелени панталони и риза с отворена яка.
— Обещал бях да си облека костюма, но изнамерих тази комбинация, която отдавна не съм обличал. Реших, че е по-подходяща за случая.
Силия го хвана под ръка, докато излизаха от гарата.
— Къде отиваме? — запита тя.
— Колата ми е отпред. Предлагам да направим малка обиколка, след това да влезем в някои колежи и после да отидем на пикник.
— Звучи прелестно!
— Бихте ли желали нещо друго?
Тя се поколеба и каза:
— Да, имам едно желание.
— Какво?
— Да се запозная с майка ви. Мартин я погледна изненадан.
— Мога да ви заведа у нас веднага след като разгледаме града. Но само ако действително искате.
— Да, искам, наистина — потвърди тя.
Колата на Мартин беше морис мини майнър на неопределена възраст. След като успяха да се напъхат в нея, той подкара из криволичещите улици на стария Кеймбридж и паркира на „Куинс роуд“ край парка „Бекс“.
— Оттук нататък ще вървим пеша — обясни Мартин.
Те се измъкнаха от автомобила и тръгнаха по една алея към Кингс Бридж — мост над река Кам. Силия спря на моста. Засенчвайки с ръка очите си от яркото слънце, тя с благоговение промълви:
— Рядко съм виждала такава красота!
До нея Мартин обясни с тих глас:
— Църквата на „Кингс Колидж“ — най-възхитителната гледка!