След известно време тя каза:
— Баща ви спомена, че сте поели почти всичките им разходи.
— Правя, каквото ми е възможно — потвърди Мартин. — Сключил съм договор с една агенция да изпраща медицинска сестра две сутрини седмично. Малко да си отдъхне татко. Бих желал да идва по-често, но… — той вдигна рамене, не довърши изречението и майсторски прекара лодката край тревистия бряг под сянката на една върба. — Как ви харесва тук за пикник?
— Каква идилия! Също като в „Камелот“ — отвърна Силия.
Мартин бе сложил в една кошница малко раци, свински пай „Мелтън Мобри“, зелена салата, ягоди и крем „Девоншир“. Беше взел и бутилка вино — известното „Шабли“ и пълен термос кафе.
Двамата обядваха с удоволствие.
Накрая, докато пиеха кафето, Силия каза:
— Тази е последната ми неделя, преди да се върна у нас. Наистина ми беше много приятно.
— Успешно ли завърши мисията ви тук?
Тя се канеше да даде баналния положителен отговор, но изведнъж се досети за съвета на Андрю и отговори:
— Не.
— Защо? — изненада се Мартин.
— Намерихме със Сам Хоторн идеалният директор за научния институт на „Фелдинг-Рот“, но той не прие предложението ни. Сега всеки друг от кандидатите ни се вижда втора категория.
Помълчаха и Мартин се обади:
— Предполагам, че става дума за мен.
— Да, добре знаете, че става дума за вас.
— Надявам се да ми простите тази простъпка, Силия-въздъхна той.
— Няма нищо за прощаване. Вие сам вземате решения за собствения си живот — увери го тя. — Само че като си мисля сега, има две неща…
Силия спря.
— Продължете, моля. Какви две неща?
— Ами, преди малко се доверихте, че искате пръв да намерите решение на проблемите, свързани с болестта на Алцхаймер и умственото стареене, но други могат да ви изпреварят.
Той се излегна в лодката с лице към Силия. Беше си подложил сакото като възглавница.
— И други правят същите изследвания. Знам един в Германия, друг — във Франция и трети — в Нова Зеландия. Те са съвестни хора, с тях имаме общи цели, дирим истината в едно и също направление. Невъзможно е да се предсказва кой ще бъде пръв, ако изобщо някой от нас успее.
— Надпревара, в която участвате и вие. Надпревара с времето — неусетно гласът на Силия стана по-рязък.
— Да, в науката е така.
— Другите, за които споменахте, имат ли по-добри условия и повече сътрудници от вас?
Той преценяваше.
— Вероятно да, що се отнася до колегата в Германия. За другите двама не знам.
— С каква лабораторна площ разполагате вие сега?
— Общо… — Мартин пресмяташе наум — около деветдесет квадратни метра.
— Няма ли да стигнете по-близо и по-бързо до целта си, ако имате пет пъти повече площ плюс съответната апаратура, всичко, каквото ви е необходимо и всичко за вашия проект, плюс екип от примерно двадесет сътрудници на ваше разположение, вместо двама-трима? Това няма ли да помогне за ускоряване на работата — не само да намерите решението, но и да бъдете пръв?
Изведнъж Силия усети, че настроението им се промени. Нямаше повече място за развлечение. Безгрижието се изпари. Неусетно настъпи миг за изпитание на интелекта и волята. Ето затова съм дошла в Англия и в Кеймбридж, каза си Силия.
Мартин учуден се втренчи в нея.
— Сериозно ли говорите? — Четиристотин и петдесет квадратни метра и двадесет сътрудници?
— Разбира се, за бога! — отвърна тя с известно раздразнение и продължи: — Мислите ли, че ние от фармацевтичния бизнес си правим лоши шеги?
— Не — побърза да отговори той все още втренчен в нея. — Нямах предвид това. Казахте, че имало две неща. Кое е другото?
Силия се поколеба. Дали да продължи? Тя разбра, че бе слисала Мартин. Дали нямаше да загуби постигнатия успех? И отново си спомни за Андрю.
— Ще го кажа открито и без заобикалки, по обичайния тъп американски начин — започна тя. — Казвам това, защото съм убедена, че учени като вас не се купуват и не се съблазняват с пари. Ако обаче постъпите във „Фелдинг-Рот“ като директор на нашия институт и продължите работа по вашия проект, сигурно ще получавате дванадесет хиляди английски лири годишно, освен премиалните, които са доста големи. Предполагам, че това е пет пъти повече от сегашното ви възнаграждение. След като се запознах с родителите ви и знам какво правите за тях, а ми се струва, че искате да направите още нещо, тези пари могат да ви бъдат от полза. Ще имате възможност да осигурите медицинска сестра повече от два пъти седмично, да преместите майка си в по-приятна обстановка…
— Достатъчно! — Мартин седна и се вгледа ядосано в нея. Беше много афектирай: — По дяволите, Силия! Знам какво могат да направят парите. Не ми говорете, че хора като мен не се интересуват от тях. Това е нелепост! Аз се интересувам и още как, а от това, което чувам сега, човек може да се побърка! Вие се опитвате да ме подведете, да ме съблазните, да се възползвате от случая…