Един януарски ден на следващата година Лорд води странен телефонен разговор, когато се бе прибрал от делови срещи по други въпроси с УХЛ във Вашингтон.
— Някакъв мъж ви търси по телефона — каза секретарката му. — Не си казва името, но е много настоятелен и твърди, че ще ви съобщи радостна новина.
— Кажи му да върви по… не, момент! — Лорд се отличаваше с вродено любопитство. — Я ме свържи с него!
Той отсече грубо по телефона:
— Който и да сте, кажете бързо какво искате или ще затворя веднага телефона!
— Вие събирате сведения за доктор Мейс. Аз знам някои неща.
Глас на млад, образован човек.
Лорд мигновено полюбопитства:
— Какви??
— Мейс е нарушил закона. Това, което знам, е достатъчно, за да го пъхнете в затвора.
— Кое ви кара да мислите, че искам да го пъхам там?
— Слушайте! Искахте да говоря бързо, а вие самият се мотаете. Интересува ли ви или не?
Лорд бе предпазлив, понеже знаеше, че телефонните разговори могат да се подслушват.
— Как е нарушил закона?
— Използвал поверителна информация на УХЛ, за да си осигури лична печалба на борсата. Два пъти.
— Как ще го докажете?
— Имам документи. Но ако те ви трябват, доктор Лорд, струват две хиляди долара.
— Търговията с такива сведения не ви ли поставя на равна нога с доктор Мейс?
— Може би. Но това е друг въпрос — отговори спокойно гласът.
Лорд запита:
— Как се казвате?
— Ще ви отговоря, когато се срещнем във Вашингтон.
2
Барът се намираше в Джорджтаун. Беше обзаведен елегантно, в пастелни тонове — червено, бежово и кафяво, с бронзови облицовки. Личеше по всичко, че това е сборище на хомосексуалисти. Винсънт Лорд привлече няколко погледа при влизането си. Той почувства, че го изучават и му стана неловко. Преди обаче да му се развали напълно настроението, млад мъж, седнал сам в едно от сепаретата, стана и го посрещна:
— Добър вечер, доктор Лорд. Аз съм Тони Редмънд-и със съучастническа усмивка добави: — Гласът, който ви се обади по телефона.
Винс измънка нещо в потвърждение и подаде ръка. Позна веднага Редмънд — служител от УХЛ. Спомни си, че го бе виждал няколко пъти по време на командировките си във Вашингтон, но не можеше да се сети точно къде. Редмънд, около двайсет и петгодишен, имаше къса и къдрава кестенява коса, небесносини очи и дълги мигли. Общо взето изглеждаше добре.
Той заведе госта си в сепарето и двамата седнаха един срещу друг. Беше си поръчал някаква напитка и предложи с жест:
— Ще пиете ли същото, докторе?
— Сам ще си избера — отказа Лорд.
Той нямаше никакво намерение да превръща срещата в приятелска почерпка. Искаше час по-скоро да свърши работата, за която бе дошъл.
— Аз съм лаборант в УХЛ — започна Редмънд. — Няколко пъти съм ви виждал в нашия отдел.
Сега вече Лорд си спомни. Младият човек бе един от сътрудниците на Гидиън Мейс. Това отчасти обясняваше как се е добрал до информацията, която предлагаше за продан.
След първото му обаждане те бяха водили още два телефонни разговора. В единия обсъждаха въпроса за парите. Редмънд твърдо държеше на първоначалното си искане за две хиляди долара срещу документите, които според уверенията му били у него. А в последния разговор бяха уточнили тази среща. Мястото избра Редмънд.
Няколко дни преди това Винс отиде да разговаря със Сам Хоторн в централата на „Фелдинг-Рот“.
— Трябват ми две хиляди долара за разход без отчетни документи — поиска директорът на научните изследвания.
Сам вдигна вежди, а Винс продължи:
— Необходими са за информация, която според мен компанията трябва да притежава. Ако настояваш, ще те запозная с подробностите, но според мен е по-добре да не знаеш.
— Не ми харесват такива работи — възрази Сам и добави. — Сигурно има нещо нечестно, нали?
Лорд поразмисли:
— По мое мнение — неетично, а някой адвокат би казал, че граничи с незаконното. Но те уверявам, не става дума за кражба, например на секретна информация на друга компания.
Сам все още се колебаеше. Лорд му напомни:
— Казах, че съм готов да ти разкажа, ако искаш.
Президентът на „Фелдинг-Рот“ поклати глава:
— Добре. Имаш тези пари, аз ще дам разрешение за разхода.
— И най-добре е да не се знае от много хора. Не е необходимо да се казва на госпожа Джордан — предпазливо допълни Лорд.
Сам раздразнено отвърна:
— Това е моя работа — после се съгласи. — Добре, тя няма да разбере.
На Лорд му олекна. Силия Джордан задаваше опасни въпроси. А и можеше да се възпротиви на предложението.