— два анулирани чека, издадени от Гидиън Мейс, платими на сестра му, на стойност точно сумата на двете касови бележки за покупките;
— две извлечения от банковата сметка на Гидиън Р. Мейс, показващи внасяне на големи суми скоро след датите на касовите бележки за продажба на акциите.
Лорд бе направил бърза сметчица върху плика — Мейс, след като сестра му си бе удържала десет процента комисионна, бе получил чиста печалба от около шестнайсет хиляди долара.
Вероятно и повече. Бе близко до ума, че Мейс е правил и други сделки от този род — нещо, което щеше да се разкрие при криминално разследване.
Ключовата дума бе „криминално“. Точно както бе гарантирал Редмънд в първия си разговор с Винсънт Лорд. Доктор Мейс почти сигурно щеше да влезе в затвора, ако деянията му бъдат разкрити.
Винс понечи да запита Редмънд как се е сдобил с тези документи, но промени решението си в последния момент. Отговорът не беше толкова труден. Твърде вероятно Мейс е съхранявал материалите в своето бюро в УХЛ, уверен, че там е по-безопасно, отколкото в къщи. Находчивият Редмънд обаче явно е намерил начин да проникне до тях. Естествено, сигурно е имал някакви подозрения — един дочут телефонен разговор би бил достатъчен повод в това отношение.
Лорд се удивляваше как Гидиън Мейс е могъл да допусне такава глупост? Да бъде толкова глупав да вярва, че няма да се разкрият машинациите му? Толкова глупав, че да търгува с акции, използвайки подставено лице със същото презиме и да държи уличаващи документи там, където някой като Редмънд може да проникне и да ги преснеме? Умните хора обаче често вършат глупости.
Размислите на Лорд бяха прекъснати от Редмънд, който запита с нотка на раздразнение:
— Е, искате ли тия фотокопия? Ще правим ли бизнес или не?
Без да отговори, Винс извади от вътрешния си джоб плика с парите и го подаде на Редмънд. Младият човек измъкна банкнотите, стисна ги и се разтопи от удоволствие.
— По-добре ги пребройте — предложи Лорд.
— Не е необходимо. Вие няма да ме лъжете. Това е нещо твърде важно, за да се допускат подобни неща.
Винсънт Лорд имаше чувството, че друг млад мъж, седнал на бара, поглежда от време на време към сепарето им. Сега отново се обърна. Този път Редмънд го погледна и се усмихна с парите в ръка, преди да ги прибере. Другият отвърна с усмивка. Отвращение обзе Лорд.
— Предполагам, че няма друго, нали? — запита Редмънд весело.
— Имам само един въпрос — отговори Винс. — Любопитно ми е да науча едно нещо.
— Питайте!
Лорд докосна плика с фотокопията.
— Защо скроихте този номер на доктор Мейс?
Редмънд се поколеба, но отговори:
— Заради едни негови думи.
— Какви, например?
— Щом толкова настоявате, нарече ме противен педи — обясни с писклив злобен глас Редмънд.
— Какво не ви харесва? — отвърна Лорд и стана да си върви. — Та вие наистина сте си такъв, нали?
Преди да излезе, той погледна назад. Тони Редмънд гневно го фиксираше с очи, а лицето му бе изкривено и побеляло от яд.
Цяла седмица Винсънт Лорд спори със себе си дали да предприеме нещо или не. Още не бе стигнал до решение, когато срещна Сам.
— Научих, че си ходил във Вашингтон — каза Сам. — Предполагам, във връзка с ония пари, които ти отпуснах.
Лорд кимна.
— Предположението е вярно — потвърди той.
— Аз не обичам да разигравам игри и ако си мислиш, че ме предпазваш от нещо, моля те да го забравиш! По природа съм любопитен и искам да знам за какво става дума.
— В такъв случай трябва да взема някои документи от сейфа си — отговори Лорд. — Отивам да ги донеса.
Половин час по-късно, дочитайки последната страница, Сам леко подсвирна. По лицето му се четеше тревога.
— Нали знаеш, че ако не реагираме веднага, ставаме съучастници в престъплението — предупреди той.
— Знам, но каквото и да направим, щом се разкрие, ще стане много кофти. Трябва да обясняваме откъде сме взели фотокопията. А УХЛ, независимо кой крив, кой прав, ще ни намрази и няма да ни прости!
— Тогава защо, дявол да го вземе, ни забърка в тая каша?
Лорд самоуверено отговори:
— Защото документите са ценни за нас и си има начини как да ги използваме!
Той бе невъзмутим. По необясними за самия него причини бе приел всичко това без никакво притеснение и се чувстваше господар на положението. В последните няколко минути бе намерил отговора на въпроса кой е най-добрият начин на действие.
— Виж, имаше дни, когато мислех, че нещо от този род би могло да помогне за ускоряване разрешителното за стейдпейс, но този въпрос вече се уреди — каза Винс. — В бъдеще обаче ще има други препарати и други наши молби, които ще искаме да бъдат одобрени бързо, без протаканията за стейдпейса.