— Има белег на… — беше й доверила тя.
— Откъде знаеш? — попита момичето, но приятелката й само се изсмя в отговор.
Междувременно Заборски бе отворил за втори път личното досие на Романов и продължаваше да го преглежда внимателно. Започна да чете подробностите на личностната му характеристика. Романов не би могъл да види тази преценка, освен ако не станеше някога председател на КГБ.
Александър Петрович Романов. Роден в Ленинград на 12 март 1937. Приет в КПСС през 1958 година. Баща: Пьотр Николаевич Романов, служи на Източния фронт през 1942 година. Завръща се в Русия през 1945 и отказва да стане партиен член. Осъден на десет години затвор за антидържавна дейност на основания на сведения, докладвани от сина му. На 20 октомври 1948 година умира в затвора.
Заборски вдигна глава и се усмихна — дете на държавата.
Дядо: Николай Александрович Романов, търговец, един от най-богатите земевладелци в Петроград. Прострелян и убит на 11 май 1918 при опит да избяга от силите на Червената армия.
Революцията беше отредила еднаква съдба на дядото богаташ и бащата неудачник.
Алекс, както предпочиташе да го наричат, беше наследил амбицията на Романовци и на девет години бе станал член на пионерската организация. Единадесетгодишен го приемат в специално училище в Смоленск. Това предизвиква възмущението на по-нискостоящите партийни работници, които смятат, че от такива привилегии могат да се възползват синовете на предани служители на партията, а не деца на затворници. Романов веднага се отличава в занятията и това обезсърчава директора на училището, който се надява да обори теориите на Дарвин. Вече четиринадесетгодишен Алекс влиза в ръководния елит и става член на младежката му организация — Комсомола.
Романов завършва средното си образование с Ленински медал и получава наградата по гимнастика за младежи.
Въпреки че директорът се опитва да омаловажи постиженията на младия Алекс, повечето членове на учителския съвет признават способностите на Романов и въпреки всичко му е позволено да постъпи в университет. Като студент той продължава да се изявява в овладяването на чужди езици и специализира английски, френски и немски. Способностите, които има, и упоритата му работа го нареждат сред първите по всеки предмет.
Заборски вдигна слушалката на телефона и грубо изръмжа:
— Исках да ми доведете Романов!
— Той довършваше сутрешната си тренировка в салона, другарю председател — отговори секретарката. — Но веднага, щом разбра, че искате да го видите, отиде да се преоблече.
Председателят затвори телефона и отново се върна към досието пред себе си. Това, че Романов можеше да бъде по всяко време в гимнастическия салон, не го изненада: физическата сила се ценеше много повече от канцеларската служба.
През първата година от следването си Романов продължава усилено да се занимава с гимнастика и дори започва да участва в международни състезания, но университетският треньор написва с едри букви в един от докладите си, че този студент е твърде висок, за да участва в олимпийски състезания. Романов се вслушва в съвета му и избира джудо. След две години участва в игрите на социалистическите страни през 1958 година в Будапеща и след още две години другите състезатели предпочитат да не се изправят срещу него по неизбежния му път към финала. След победата му на игрите в Москва западната преса рязко го характеризира като Секирата, но далечното му бъдеще вече е планирано и той не е включен като участник в олимпиадата.
Романов завършва университета и веднага след като получава дипломата си, постъпва в дипломатическите служби.
Тук Заборски стигна вече до онзи момент, когато той самият за първи път бе попаднал на самоуверения млад мъж. Всяка година КГБ можеше да избира от дипломатическите служби който и да е, проявил изключителни способности. Романов беше безспорен кандидат. Но по правило Заборски не избираше човек, който да не е убеден, че в КГБ е елитът. Неубедените кандидати ставаха лоши оперативни работници, а понякога в крайна сметка дори работеха за друга страна. Романов не изпитваше такива колебания. Той винаги бе искал да бъде офицер от КГБ. През следващите шест години той бе изпълнявал различни обиколки в руските посолства в Париж, Лондон, Прага и Лагос. Сега вече беше в Москва в управленския персонал и правеше впечатление с изтънченото си поведение на дипломатическите коктейли, където се държеше толкова свободно, както и в гимнастическия салон.