— Много си мил.
— Знаеш, че нямах предвид това. Просто не знам нито немски, нито френски, а в Швейцария съм бил само веднъж, като ученик. Ходихме на ски. Непрекъснато падах.
Хайди пак отпи от кафето си.
— Е? — каза Адам, без да пуска ръката й.
— Швейцарците говорят идеално английски — каза тя, — а ако имаш някакви проблеми с банката, можеш да се обадиш на Лорънс.
— Само един ден — каза Адам.
— И ще загубиш парите си.
— Не е много романтично.
Туш.
— Помисли — каза Адам. — След като платя билета ти, ще ми останат само 19,969 лири. Не знам как ще преживявам.
— Значи наистина ме каниш, така ли? — каза Хайди за първи път сериозно. — Нали знаеш, че жените не са импулсивни същества.
— Винаги можеш да вземеш Йохен с теб.
— Няма да се побере в самолета — засмя се Хайди.
— Кажи, че ще дойдеш — каза Адам.
— При едно условие — каза тя замислено.
— Отделни самолети? — попита Адам с усмивка.
— Не, но ако иконата се окаже без никаква стойност, ще ми позволиш да си платя билета.
— Няма да струва по-малко от тридесет и една лири, така че се съгласявам с условието ти — каза Адам, наведе се и целуна Хайди по устните. — Може би ще ни отнеме повече от един ден — каза той. — Какво ще кажеш?
— Бих поискала отделни хотели — отговори Хайди, — ако цената на швейцарския франк не беше толкова висока.
— Винаги може да се разчита на вас, другарю Романов. Отговаряте на първото условие за добър банкер.
Романов внимателно изучаваше стария мъж и търсеше някакъв знак, че е знаел какво го е очаквало в швейцарската банка.
— А вие винаги сте толкова сдържан, другарю Посконов… единственото условие, необходимо за моята професия.
— Боже мой, заприличваме на двама стари комисари на другарска среща. Как беше в Цюрих? — попита Посконов и запали цигара.
— Като полски трактор. Частите, които работеха, бяха чудесни.
— Ще рече, частите, които не са работили, не са успели да произведат Царската икона — каза директорът.
— Правилно. Но Бишов се оказа много полезен, също и Жак. Всичките ми нужди бяха задоволени.
— Всички ли?
— Да — отговори Романов.
— Добър човек е Бишов — каза банкерът и се отпусна на стола. — Затова те изпратих първо при него.
— Имаше ли друга причина да ме изпратите първо там?
— Поне пет — каза Посконов. — Но няма да се занимаваме с тях, докато не намериш иконата си.
— Може да искам да се занимаем с тях сега — натърти Романов.
— Надживял съм две поколения Романовци — каза възрастният мъж и вдигна очи — и не бих искал да надживея и третото. Да спрем засега дотук. Сигурен съм, че ще се разберем, когато не си вече център на внимание.
Романов кимна.
— И сигурно ще си доволен да научиш, че не съм бездействал, докато те нямаше. Но се страхувам, че резултатите ми също приличат на полски трактор.
Банкерът махна на Романов да седне и отвори отново папката — беше доста по-дебела в сравнение с последния път, когато се бяха видели.
— Отначало — започна директорът — ми представихте списък на четиринадесет банки, единадесет от които досега потвърдиха, че не притежават Царската икона.
— Не съм сигурен дали твърденията им могат да се приемат безрезервно — каза Романов.
— Не е задължително — усмихна се банкерът. — Но ако трябва да избират, швейцарците биха предпочели да не се замесват, а не да излъжат преднамерено. След време лъжата винаги излиза наяве, а аз все още контролирам от този кабинет движението на парите на осем нации. Може да не притежавам това, което те наричат „финансово влияние“, но все още мога да саботирам начинанията на капиталистите в областта на монетарната система.
— Така че ни остават три банки? — каза Романов.
— Правилно, другарю. Първата е „Бишов и сие“, която вече посетихте. Но другите две отказаха каквото и да е сътрудничество.
— Защо вашето влияние не се простира и върху тях?
— Причините са съвсем ясни — отговори Посконов. — Други интереси упражняват по-силно влияние. Например ако основните ти източници на доходи произхождат от влиятелни еврейски семейства, респективно американски, никакъв натиск не би те накарал да работиш със Съветския съюз.