— Другари — каза той веднага, щом всички се настаниха, — няма нужда да ви напомням, че са ни поверили жизненоважна за Родината задача. — Замълча и провери дали върху някое от лицата не е преминала и най-малката следа на скептичност. Удовлетворен продължи: — Затова ще поддържаме зорко наблюдение на Женева, в случай че Скот все още се крие някъде в града. Моето предположение е, че той ще чака да се стъмни или дори може би да се развидели, и тогава ще се отправи към най-близката граница. Очевидно изборът му ще се спре на френската граница. Защото освен че англичаните са били във война с Германия два пъти през последните петдесет години, те никога не са си правили труд да овладеят немския език и само малцина говорят сносен френски. Така че той вероятно ще се чувства по-безопасно в тази страна. Това също му предоставя възможност да пресече само една граница до крайбрежието. Ако е толкова глупав, че да опита да тръгне със самолет, ще открие всички летища завардени; ако опита с влак, нашите хора са там. Но аз предполагам, че ще опита да избяга с моторно превозно средство. Затова ще взема пет души с мен на френската граница, а майор Валчек ще вземе други петима в Базел на немския пропускателен пункт. Тези от вас, които току-що пристигнаха, ще сменят онези агенти, които вече са на терен. И не очаквайте Скот да се скита из града с вид на турист по време на отпуска. Разгледайте внимателно снимките му и бъдете готови той да опита да изчезне под някаква аматьорска дегизация. — Романов замълча за ефект. — Който ми донесе Царската икона, може да не се съмнява в бъдещото си благоденствие, когато се върнем у дома.
За първи път по лицата на присъстващите се изписа надежда. Романов извади дубликата на иконата и го вдигна високо над главата си, за да го видят всички.
— Когато намерите оригинала, задачата ви ще е изпълнена. Разгледайте я внимателно, другари, защото снимки няма… И помнете: единствената разлика между тази икона и другата, която е у него, се състои в малка сребърна корона, поставена на гърба на рамката. Ако видите тази корона, ще знаете, че сте намерили изчезналия шедьовър.
Романов прибра иконата и погледна мълчащите мъже.
— Помнете, че Скот е добър, но не чак толкова.
Тринадесета глава
— Не си лош, Скот, изобщо не си лош — каза Робин, след като изслуша историята на Адам. Стоеше, хванала контрабаса. — Или си дяволски лъжец, или аз съм изгубила усета си.
Адам се усмихна на едрото момиче, в чиито ръце лъкът изглеждаше като клечка за зъби.
— Мога ли да видя иконата, или трябва да вярвам на честната ти дума?
Адам скочи от леглото и извади от джоба на шлифера си пакета с Царската икона. Робин облегна контрабаса на стената, подпря лъка на него и се настани на единствения стол в стаята. Адам й подаде иконата. Тя се взря за известно време в лицето на Свети Георги, без да изрази мнението си, и накрая отрони:
— Великолепна е. И бих разбрала всеки, който иска да я притежава. Но никоя картина не струва трагедията и неприятностите, които си преживял.
— Съгласен съм, че е необяснимо — каза Адам. — Но Розенбаум, или каквото и да е истинското му име, уби двама души, за да се добере до нея, и вече съм убеден, че докато иконата е у мен, аз съм следващият.
Робин продължи да се взира в златните, червени, сини и жълти багри, които изграждаха образите на Свети Георги и змея.
— И никакви други следи?
— Само писмото, което Гьоринг е дал на баща ми.
Робин обърна иконата.
— Какво означава това? — попита тя, като посочи малката сребърна корона, поставена в дървото.
— Според специалист от „Сотби“ това доказва, че някога е притежавана от царя. И много покачва цената й, както ме увери той.
— Все пак не заслужава да убиеш заради нея — каза Робин я му върна иконата. — Каква ли тайна крие Свети Георги?
Адам сви рамене и се намръщи, защото след смъртта на Хайди си беше задавал същия въпрос безброй пъти. После пак прибра мълчаливия светец в шлифера си.
— Какъв щеше да е планът ти, ако не беше заспал? — попита Робин. — Освен да оправиш леглото?
Адам се усмихна.
— Надявах се още веднъж да се обадя на Лорънс, ако се е прибрал вкъщи, и да проверя дали има още новини за мен. Ако не се беше върнал, или пък не можеше да помогне, щях да наема кола и да опитам да мина през швейцарската граница във Франция, а после по-нататък към Англия. Сигурен съм, че Розенбаум и хората му, както и швейцарската полиция, вече напълно ще са завардили всички летища и гари.