Той разгърна картата през двете седалки. Проследи с пръст пътя, по който се движеше автобусът.
Робин заговори първа:
— Това означава, че можеш да бъдеш на летището в Цюрих, преди той да те настигне.
— Може би — каза Адам, — но е твърде рисковано. Който и да е Розенбаум — продължи той, пренебрегвайки молбата на Лорънс да бъде предпазлив и да не споделя тайните си с Робин, — знаем със сигурност, че зад него стои професионална организация, така че неговите хора сто на сто отдавна са на летището. Не забравяй, че и швейцарската полиция още ме търси.
— Тогава защо не дойдеш с нас до Франкфурт? — попита Робин. — Не вярвам Стивън да ти създаде неприятности.
— Вече мислих за това, но го отхвърлих като твърде голям риск.
— Защо?
— Защото когато Розенбаум обмисли ситуацията, веднага ще се сети първо за автобуса. А щом открие в каква посока се движим, веднага ще ни последва.
Робин пак погледна картата.
— В такъв случай трябва да решиш кога и къде да слезеш.
— Точно така — прошепна Адам. — Мога да рискувам шестдесет-седемдесет мили, но не и по-далеч.
Робин прекара пръста си по един страничен път.
— Някъде тук — каза тя и посочи малък град на име Солотърн.
— Изглежда на нужното разстояние.
— С какво ще се придвижваш като слезеш от автобуса?
— Нямам голям избор — или ще вървя пеша, или ще опитам на автостоп. Може и да ме качи някой.
— Какъвто ти е късметът, Розенбаум ще е първият, който ще те качи.
— Да, и затова помислих — каза Адам. — Трябва да намеря дълъг участък от пътя, където да мога да наблюдавам на около стотина метра, без мен самия да ме виждат. Така ще стопирам само британски коли или коли с британски номера.
— Научили са те на някои номера в армията — каза Робин. — Но как ще пресечеш границата с твоя паспорт?
— Това е един от многото проблеми, които не съм разрешил.
— Ако продължиш с нас — каза Робин, — този проблем отпада.
— Защо?
— Когато пресичаме граница, винаги броят само пътуващите в автобуса и паспортите им — щом съвпадат, митничарите не си правят труда да проверяват лично всеки. Все пак Кралският симфоничен оркестър е доста известен. Трябва просто да сложа паспорта ти при другите и да придружа менажера.
— Добра идея, но не става. Ако Розенбаум ме настигне, докато съм в автобуса, няма надежда да избягам.
Робин замълча малко и после попита:
— Като слезеш, ще се свържеш ли пак с Лорънс?
— Да. Трябва да му кажа какво стана тази сутрин, защото този, с когото работи, очевидно има пряка връзка с Розенбаум.
— Може ли да е самият Лорънс?
— Никога — каза Адам.
— Лоялността ти е трогателна — каза Робин и се обърна да го погледне, — но всъщност просто не искаш да вярваш, че може да е и Лорънс.
— Какво намекваш?
— Приличаш на майка ми, която не искаше да повярва, че баща ми е лъжец и пияница. Затваряше си очите за малките му слабости. Дори когато той умря от цироза на черния дроб, тя каза само: „Странно за човек, който никога не е пил“.
Адам се замисли за отношенията си с Лорънс и се запита дали е възможно да си приятел с някого от двадесет години, а всъщност изобщо да не го познаваш.
— Просто бъди предпазлив, когато го информираш — посъветва го Робин.
Замълчаха. Адам разглеждаше картата и проследяваше възможните маршрути, след като напусне автобуса, реши да се отправи към немската граница и да стигне до Англия по дългия маршрут от Хамбург или Бремерхавен. Това бе за предпочитане пред по-късия път през Кале или Остенд, за който и други щяха да се сетят.
— Сетих се — каза изведнъж Робин.
— За какво? — попита Адам и вдигна поглед от картата.
— Как да разрешим проблема с паспорта — измърмори тя.
Адам я погледна с надежда.
— Ако ми дадеш паспорта си — обясни тя, — ще го сменя с паспорта на някой от оркестъра, който прилича на теб. Никой няма да забележи нищо особено, докато не се върнем у дома във Великобритания в неделя през нощта.
— Идеята не е лоша, стига да има някой, който поне малко да прилича на мен.
— Да видим какво може да се направи — каза Робин, надигна се и започна да разглежда всеки поотделно. Когато свърши, на лицето й се появи едва забележима усмивка. — Има двама, които приличат малко на теб. Единият е с пет години по-стар, а другият с няколко сантиметра по-нисък, но ще проуча това-онова, докато ти измисляш най-безопасния начин за бягството. Дай ми паспорта си.