Адам й го подаде и проследи как тя отива в предната част на автобуса и сяда до менажера. Той тъкмо обсъждаше с шофьора къде ще е най-удобно да спрат за обед.
— Трябва да проверя нещо в паспорта си — намеси се Робин. — Извинявай, че ти досаждам.
— Не ми досаждаш. Ще го намериш при другите в една пластмасова чантичка под седалката ми — каза той и продължи разговора си с шофьора.
Робин се наведе, започна да рови из паспортите, сякаш че търси своя, извади двата паспорта, които считаше за подходящи, и сравни снимките. Снимката на по-ниския мъж изобщо не приличаше на Адам. Но пък другият можеше да мине въпреки петте години в повече — освен ако митничарите не проучеха внимателно рождената дата. Тя събра паспортите, като мушна този на Адам по средата. После ги сложи обратно в пластмасовата чанта, пъхна я под седалката на менажера и се върна на мястото си.
— Погледни се — каза тя, като подаде чуждия паспорт на Адам.
Той се вгледа в снимката.
— Като изключим мустаците, приликата не е лоша и е най-добрият ми шанс при сегашните обстоятелства. Но какво ще стане, като се върнете в Лондон и открият, че си заменила паспорта ми?
— Ти ще си в Лондон много преди нас — каза Робин. — Така че сложи този паспорт в един плик заедно с календара и го изпрати направо до Кралския симфоничен оркестър, на улица „Уигмор“. Аз ще се погрижа да върнат твоя.
Адам се закле, че ако изобщо се върне в Лондон, ще стане пожизнен абонат на „Приятели на Кралския симфоничен оркестър“.
— Това май решава един от проблемите ти.
— Поне за момента — каза Адам. — Бих искал да си с мен до края на пътуването.
Робин се усмихна.
— Чакат ме Франкфурт, Берлин и Амстердам. Нямам нищо против да се срещна с Розенбаум. Но този път лице в лице.
— Тъкмо може да си намери майстора — каза Адам.
— Мога ли да погледна иконата? — попита Робин, без да обръща внимание на коментара му.
Адам се наведе да вземе шлифера си и извади иконата от вътрешния джоб, като внимателно я закриваше от чужди погледи. Робин се вгледа в очите на Свети Георги и заговори отново:
— Докато лежах будна тази нощ и чаках да ме изнасилиш, непрекъснато се питах за тайната, скрита в тази икона.
— Мислех, че спиш — каза Адам с усмивка. — Всъщност и двамата сме правили едно и също. Както и да е, успя ли да стигнеш до някакъв разумен извод?
— Първо реших, че си падаш по мъже контрабасисти — иначе как щеше да ми устоиш?
— А какво ще кажеш за „Свети Георги и змея“? — ухили се Адам.
— Първо се чудех дали отделните мозаични маски не образуват някакъв код. Но иконата е така великолепно нарисувана, че би трябвало кодът да е нанасян по-късно, а това не изглежда много вероятно.
— Добре измислено, новобранец.
— Ти си новобранец. Така че си мислех дали няма друга картина под горния слой. От училище помня, че Рембранд и Констабъл често са рисували върху картините си — или защото не ги е било грижа за оригинала, или, както при Рембранд, не са им стигали пари за платно.
— Ако случаят е такъв, само специалист може да се занимае с премахването на горния слой.
— Съгласна съм — каза Робин. — Затова отхвърлих и тази възможност. Третото ми предположение е, че коронката отзад на рамката… — Тя обърна иконата и се вгледа в малката сребърна инкрустация. — … означава, че това е оригиналът на Рубльов, както е предположил и експертът. Не е копие, както са те подвели.
— И аз разсъждавах така по време на безсънната нощ — и въпреки че това придава още по-голяма стойност на иконата, едва ли ще може да обясни защо Розенбаум ще убива заради нея, без да подбира.
— Може би и някой друг се нуждае от иконата толкова, колкото и Розенбаум — каза Робин.
— Но кой е той и защо?
— Защото не търсят самата икона, а нещо друго. Нещо скрито вътре или под горния слой боя.
— Първо проверих това — каза самодоволно Адам. — Убеден съм, че дървото не е кухо.
— Не съм съгласна — каза Робин и започна да почуква по дървото, както лекар прислушва гръден кош. — През целия си живот работя с инструменти — гледала съм как ги изработват, свирила съм на тях, дори съм спала с тях. Тази икона не е изцяло плътна, въпреки че един господ знае как мога да го докажа. Ако нещо е скрито вътре, трудно ще бъде открито от лаици като нас.