— Ти си едно малко същество с голямо въображение — каза Адам.
— Логично е — каза тя и му върна иконата. — Ако някога откриеш какво има вътре, кажи ми.
— Щом ми останат пет свободни минути, веднага ще проверя една-две собствени теории — каза Адам и прибра иконата в джоба на шлифера си.
— Още два километра до Солотърн — каза Робин, като показа през прозореца един пътен знак.
Адам се закопча.
— Ще те изпратя — каза тя и двамата тръгнаха по пътеката между седалките.
Адам стигна отпред и попита шофьора на автобуса дали може да спре преди следващото село.
— Разбира се — каза шофьорът, без да поглежда назад.
— Много скоро ни напускате — каза Стивън.
— Налага се — каза Адам. — Благодаря за возенето. Няма да забравя за календара.
Шофьорът спря на първата отбивка, натисна един бутон и хидравличните врати се отвориха.
— Довиждане, Робин — каза Адам и я целуна братски по бузата.
— Довиждане, братче — каза Робин. — Поздрави мама, ако я видиш преди мен.
Адам слезе, а тя се усмихна и му махна. Вратите се затвориха и автобусът продължи към Франкфурт по главния път.
Адам отново беше сам.
Четиринадесета глава
Професор Брунвелд рядко получаваше нужното уважение. Отдавна се беше примирил с мисълта, че съдбата на академиците е такава. Затова сега се чудеше дали да вярва, когато му казаха кратко: „Президентът“. Измъкнаха го, разбира се, посред нощ от леглото и мълчаливо го придружиха до Пентагона. Увериха го, че се иска неговото, на Брунвелд, мнение на експерт. След Куба и Далас нищо вече не можеше да го изненада.
Навремето беше чел, че в Пентагона има толкова етажи под земята, колкото и отгоре. Сега вече можеше да твърди, че това е установен факт.
Подадоха му документа и го оставиха сам. Искаха да им отговори само на един въпрос. Той проучва повече от час клаузите и после ги повика. Каза им, че според него документът е автентичен и ако руснаците още притежават своето копие, подписано също през 1867, то на втората му родина — как беше онзи ужасен американски израз? А да — лошо й се пише.
Осъзна колко сериозно е всичко, когато му казаха, че не може да напуска Пентагона до понеделник. Вече беше видял датата в края на договора и затова не се изненада. Имаше пред себе си три дни самота, далеч от взискателните студенти и бъбривата съпруга. Нямаше да има по-добра възможност от тази, за да остане сам и прочете събраните съчинения на Пруст.
Романов знаеше, че повече не може да рискува да стои до колата. Облеклото му беше твърде подозрително — все някой щеше да го забележи на излизане от хотела. След три минути той хвърли сивата шапка на задната седалка и инструктира Валчек да се отърве от колата и да се върне в консулството.
Валчек кимна. Вече бе изпълнил нареждането на Романов да убие двамата британски агенти — сякаш че го бяха помолили да поправи спукана водопроводна тръба. Всичко вървеше по план, докато не се наложи Валчек да закопчае прекалено тясната униформа на мъртвия шофьор. За миг на Романов му се стори, че по лицето на Валчек прибягна самодоволна усмивка, когато се разбра кой трябва да е шофьорът.
Романов се шмугна под сенките, изчака още половин час и се увери, че планът им е провален от агента им в Лондон. Махна на едно такси и помоли шофьора да го закара до съветското консулство, без да забележи недоверието, с което шофьорът огледа униформата му.
Възможно ли е два пъти да изпусне Скот? Дали не го е подценил? Ако се случеше още веднъж, Заборски щеше да му иска убедителни обяснения.
Докато пътуваше към консулството, в спомените му пробягваше някакъв образ, но той не можеше да го осмисли. Нещо се беше случило пред хотела, нещо, което не пасваше. Беше сигурен, че ако помисли малко на спокойствие, ще си го изясни. Продължаваше да си припомня последните тридесет минути, сякаш пренавиваше лентата на стар филм, но някои от кадрите оставаха все още неясни.
Щом се върна в консулството, Валчек му подаде голям плик и го информира, че току-що са го донесли с дипломатическата поща от Москва.
Романов прочете за втори път дешифрирания телекс, но не успя да проумее в какво се състои важността му.
Открита е информация за покойния полковник Джералд Скот, Орден за особени заслуги, кавалер на Ордена на Британската империя, IV степен, Кръст за храброст, която може да се окаже полезна, когато пак влезете във връзка с информатора. Всички документи ще получите най-късно до утре сутринта, АЛ.