— Страхувам се, че става въпрос за нещо по-сериозно от уволнение — въздъхна Уолтърс и отстрани някаква невидима прашинка от ревера си. — Всичко, което мога да ти кажа, е много да внимаваш! Знаеш, че с Ранди бяхме приятели и аз му обещах да се грижа за теб. Но вероятно разбираш, че няма да рискувам главата си… Точно тук съм длъжен да тегля чертата… — Млъкна, пое си дъх и тихо добави: — Ще ми бъде много неприятно, ако се случи нещо лошо… На теб или на хубавите ти дечица…
Ледени тръпки пробягаха по гърба на Соловски. Не можеше да приеме, че като продължава да се интересува от едно прекратено следствие, тя поставя живота на децата си под заплаха… Особено след като вече успя да докаже, че подозренията на Ребека Морланд са напълно основателни. Какво означаваше всичко това? Прилоша й при мисълта, че току-що я бяха заплашили. Не само нея, но и децата й…
— Сега разбираш ли колко сериозни са нещата? — рязко попита Уолтърс.
— Да — кимна тя. Беше прекалено уплашена, за да добави нещо друго.
— Тогава дай касетата — протегна ръка той.
Понечи да откаже, понечи да излъже, че записът от разпита на Зои Олин не е у нея… Но веднага разбра, че това ще бъде безполезно. Порови в чантата си, откри касетата и с въздишка я подаде на Уолтърс.
Ребека нямаше отговор за параноичното поведение на Соловски. Нали е давала клетва да защитава и закриля гражданите на Лос Анджелис? Въпреки това й се подчини. Обади се на Соловски от една телефонна кабина, изчака я да позвъни обратно от друга. Едва тогава получи инструкции относно времето и мястото на срещата им. „Дано знае какво върши“ — рече си с въздишка тя.
От години не беше използвала градския транспорт. Но сега, уверила се, че никой не я следи до платения паркинг в центъра, тя взе автобус от авеню „Феърфакс“ до булевард „Сънсет“, там слезе и се прехвърли на друг. В автобуса имаше само двама-трима пътници, никой не й обръщаше внимание.
Малко преди авеню „Хилгард“, след което започваше просторният парк на студентския град, в автобуса се качи една жена. Оглеждайки се, тя бавно тръгна към дъното, където седеше Ребека. В първия момент изобщо не разбра, че това е детектив Соловски. Беше облечена в тясно прилепнали джинси и тениска с емблемата на Дисниленд. На главата й имаше шапка на Мики Маус, носеше слънчеви очила, а устните й бяха ярко начервени. Не си спомняше да е виждала тази жена дори и с грим. Няколко минути пътуваха в мълчание, после Соловски започна да говори.
— Нали ти казах? — възкликна Ребека, току-що научила, че именно Джон Евънс е открил допълнителната банкова сметка.
Детективката се усмихна на вълнението й, после разказа за признанията на Зои Олин.
— Ти се оказа права — заряза официалния тон тя. — За съжаление не зная как да използвам тази нова информация…
— Все някой в тази система заслужава доверие — промълви Ребека.
— Положително, но в момента аз не знам към кого да се обърна — рече с въздишка детективката. Помълча известно време, после несигурно подхвърли: — Има един помощник областен прокурор, за когото съм чувала добри неща… Казва се Даниел Блек и има славата на човек, който не се страхува да сложи пръст в раната, дори когато са замесени влиятелни политически личности… Ще те помоля само за едно, в случай че се обърнеш за помощ към него — не казвай кой те праща! Облаците над главата ми са сгъстени и тук вече не става въпрос само за работата ми…
Младата жена внимателно я погледна и тихо попита:
— Нима си получила заплахи?
Соловски кимна, поколеба се за миг, после й предаде разговора си с Уолтърс.
— Господи! — изтръпна от ужас Ребека. — Нима в Америка още стават такива неща?! Толкова съжалявам! Няма да си простя, ако нещо се случи на теб или на децата ти! Ще направя каквото пожелаеш! Заклевам се, че никъде няма да споменавам името ти!
— Вярвам ти. Няма да ни причиниш умишлено зло… Но мисля да взема децата и да заминем някъде, докато всичко това отмине…
— Къде?
— Не знам.
— Бих могла да ти помогна с малко пари — прехапа устни Ребека.
— Страхувам се, че ще ги взема — бледо се усмихна Соловски. — Нямам дори цент настрана…
— Тогава всичко е наред — кимна тя, като се замисли кои неплатени сметки могат да почакат още известно време. — Господи, наистина се чувствам ужасно!
— Престани да се измъчваш. Ясно е, че в смъртта на мъжа ти имат пръст доста влиятелни личности, които здравата са притиснали шерифа и очевидно не се спират пред нищо…