— Това ми е ясно. — Ребека се замисли за момент, после тръсна глава: — Ще отида при този Даниел Блек! Може би той ще има повече кураж от нас…
Докато лежеше в спалнята с широко отворени очи, постепенно започна да проумява какво е преживял Райън през последните седмици от живота си. Страхувал се е не само за себе си, но и за нея. Вероятно е разбрал, че тези хора няма да се поколебаят да използват крайни средства както срещу него, така и срещу всеки друг, който се изпречи на пътя им…
И беше излязъл прав. Тайнствените противници на Райън бяха готови да отстранят от пътя си не само детектив Соловски, но и невинните й деца. Такива хора Ребека не можеше да разбере. Помоли се помощник областният прокурор да има достатъчно кураж, за да се изправи срещу това зло, после се помоли и за себе си… Да бъде жива, за да открие могъщите си врагове…
23
На другата сутрин потърси Даниел Блек в областната прокуратура, но оттам й дадоха номера на Специалната следствена служба, към която се оказа прикрепен. Тя обаче не позвъни, тъй като вече беше решила да го потърси лично.
Допуснаха я в сградата на Наказателния съд, където се помещаваше и областната прокуратура, едва след като премина през детектора за метал и изсипа съдържанието на чантата си пред дежурния полицай.
Горе се наложи да изтърпи други подобни процедури, а й посочиха кабинета на помощник областния прокурор едва когато категорично заяви, че има поверителен разговор с него.
Даниел Блек говореше по телефона и това й даде възможност да дойде на себе си. Усмихна й се и й махна с ръка към един от столовете.
Седеше зад бюрото си и Ребека не можеше да прецени колко е висок, но й се стори строен и мускулест. Лицето му имаше хлапашки израз, с дълбоко разположени кафяви очи и прав нос — мъничко по-голям отколкото трябва. Чупливата му коса беше по-дълга от нормалното. Ребека се засрами, че така го оглежда, и рязко извърна глава към прозореца.
Той най-сетне приключи с разговора и остави слушалката.
— Съжалявам… — Гласът му беше спокоен и равен. — Потърсиха ме по спешност само секунда след като наредих да ви поканят… — Изправи се и тя видя, че е не само добре сложен, но и доста висок. — Аз съм Даниел Блек.
— Ребека Морланд — стисна ръката му тя.
— Морланд? Вдовицата на Райън Морланд?
— Да.
— Разбирам… — На лицето му се изписа съчувствие. — Казаха ми, че става въпрос за поверителни неща.
— Точно така — кимна Ребека с разтуптяно сърце, чудейки се как да започне. — Разбрах, че вие сте честен юрист, който не се страхува да се докосва и до дела с политическа окраска… — Погледна го в очите. — Наистина ли е така?
— Кой ви каза това? — усмихна той.
— Страхувам се, че не мога да ви кажа — запази сериозното си изражение тя. — Въпросната личност има основателни опасения, че може да изгуби не само службата, но и живота си.
— Охо, това звучи доста сериозно! — подхвърли той и прокара ръка през косата си.
— Страхувам се, че историята, която ще ви разкажа, е наистина сериозна — отвърна тя.
— Тя има ли връзка със смъртта на съпруга ви?
— Да — кимна Ребека и с мъка преглътна. — А това има ли значение за вас?
— Не съм сигурен — откровено отвърна Блек. — Никой не е поискал от областната прокуратура да се заеме с този случай и аз не зная дали изобщо сте попаднали където трябва.
— Моля ви първо да ме изслушате, а после да решите дали случаят е за вас или не…
Помощник областният прокурор разтърка брадичка, в очите му се появи уважение пред непоколебимата й решителност.
— Добре — кимна той.
Разказа му всичко от начало до край. Започна със странното поведение на Райън през последните седмици от живота му, не спести нито една подробност, честно призна собствените си грешки. Единственото нещо, до което не се докосна, бяха отношенията й със Соловски. Името й замести с безличното и неопределено „лице, което работи в правоохранителната система“.
На няколко пъти Блек я прекъсна с въпроси. В дадени моменти лицето му оставаше безизразно, в други изразяваше дълбоко учудване. В края на разказа й между веждите му се очертаха две дълбоки бръчки, които си останаха там.
— Значи „лицето, работещо в правоохранителната система“ ви предупреждава за провеждането на широкомащабна прикриваща операция, ръководена от високо място — обобщи той. — Но същото лице се страхува да ви подкрепи открито, така ли?