— Аз също не зная на кого мога да се доверя — сподели с въздишка Блек. — А разследването на случай от подобен характер обикновено е крайно деликатно… — Замълча, после вдигна глава: — Вижте какво, госпожо Морланд…
— Наричайте ме Ребека — тръсна глава тя.
— Добре, край на официалностите — усмихна се той. — Ти пък ще ме наричаш Даниел… Честно казано, не зная с какво точно бих могъл да ти помогна… Разбира се, не искам да влошавам нещата, но мисля да опитам с един следовател, за когото съм готов да заложа главата си… Нека се свържа с него, а после пак ще говорим. Как мога да те открия?
Тя му даде телефонния си номер. Преди да се разделят, той я предупреди:
— Моля те, на никого нито дума за този разговор. Става въпрос за изключително тежки обвинения, така че колкото по-малко хора знаят — толкова по-добре.
— Разбирам — кимна тя.
Вратата зад гърба й рязко се отвори, в кабинета влезе някакъв мъж, който изненадано се закова на място.
— О, Даниел, моля за извинение — промърмори. — Не знаех, че имаш посетителка…
Доста привлекателен мъж, отбеляза Ребека. Прошарената коса контрастираше отлично с дълбокия загар на лицето му.
— Няма проблеми, тъкмо приключвахме — кимна Блек.
— Благодаря още веднъж — каза младата жена, усетила, че трябва да си тръгне, преди да бъде представена. После се обърна, излезе в коридора и се отправи към асансьорите.
Даниел Блек остана на крака в очакване да чуе за какво го търси първият заместник областен прокурор Ланс Ренуей.
— Това не беше ли Ребека Морланд? — попита Ренуей.
— Тя беше — недоволно кимна той.
— Виждал съм снимките й във вестниците, но трябва да призная, че на живо е далеч по-хубава.
— Съгласен съм с теб — кимна Блек.
Другият прочисти гърлото си и понижи глас:
— Надявам се, че госпожа Морланд не се е обърнала към теб с някоя официална молба…
— Не, няма такова нещо — побърза да го успокои. — Посещението й беше чисто приятелско.
— Приятелско?
— В смисъл, че двамата имаме общи приятели — поясни Блек.
— Разбирам — кимна Ренуей. — И какво искаше?
Даниел вече бе успял да подготви отговора си.
— Спират финансирането на обществената кантора, в която работи, и тя се опасява, че скоро ще трябва да си търси друга работа.
Този отговор очевидно изненада Ренуей.
— Да не искаш да кажеш, че ще подаде молба при нас, в областната прокуратура?
— Не. Чула, че имам приятели в средите на общинските адвокати, и моли да я свържа с някой от тях.
Първият заместник областен прокурор го изгледа недоверчиво.
— Разбирам — с някаква странна загриженост промърмори той.
— По какъв въпрос ти трябвам? — смени темата Даниел.
Ренуей започна да му говори за някакво дело, но той почти не го слушаше. В главата му непрекъснато се връщаше един и същ въпрос: защо Ренуей се притесни от посещението на Ребека Морланд?
Когато Ренуей най-сетне си тръгна, Даниел Блек се замисли за Ребека Морланд и нейната история. Знаеше за следствието по смъртта на мъжа й единствено от вестниците, а техните описания на Ребека нямаха нищо общо с жената, която го беше посетила. Тя съвсем не приличаше на човек, който отказва да приеме обстоятелствата около смъртта на съпруга си просто защото се опасява от лош имидж, или пък се стреми да лапне тлъста застраховка.
Госпожа Морланд се оказа една изключително сериозна млада жена, която обича своята работа в обществената юридическа кантора и която е готова на всичко, за да открие причините, довели до смъртта на съпруга й.
Но това не му пречеше да си зададе един прост и ясен въпрос: дали наистина си струва да се залавя с всичко това. Не е ли по-просто и по-сигурно да прехвърли топката на ФБР или на Главната прокуратура? Те с удоволствие биха захапали просто защото става въпрос за потулване на престъпление от страна на местните власти. Щатските и федералните служби са стари съперници, недоверието между които се е задълбочавало в продължение на десетилетия.
Но веднага си даде сметка, че в случая не става въпрос за съперничеството между службите. Тук ставаше въпрос за нещо далеч по-просто: историята на госпожа Морланд го беше заинтригувала от чисто професионална гледна точка. Всеки прокурор би искал дело от такъв характер, защото именно тези дела са ракетата носител към високите постове. Ако Даниел поемеше случая и се справеше успешно с него, би могъл да се включи в надпреварата за кабинета на областния прокурор, чийто мандат изтичаше след година. А защо не и за поста главен прокурор и за губернатор — разбира се, след време? Усети се навреме и поклати глава. Сладките мечти за власт и слава бяха опасни, много опасни…