Вече бе абсолютно сигурна, че може да спре Уърлингтън. Трябваше само да се сдобие с нужната информация. И след това да я използва.
24
Даниел Блек бързаше да приключи едно дело, което предстоеше да се гледа в съда само след седмица. В кабинета му влезе първият заместник областен прокурор Ланс Ренуей.
— Трябва да поговорим — каза той и внимателно затвори вратата след себе си.
Даниел предусети какво ще последва.
Ренуей започна направо:
— Миналата седмица те попитах дали Ребека Морланд се обръща към теб с официална жалба и ти отговори „не“.
Той замълча, решил първо да чуе какво иска Ренуей.
— Имаш ли нещо да ми кажеш?
— Зависи — отвърна привидно спокоен Даниел. — Чакам да чуя въпрос…
— Ще отречеш ли, че си душил в службата на шерифа, опитвайки се да научиш нещо повече за делото „Морланд“? — намръщено го изгледа шефът му.
— Сериозно ли говориш, Ланс? — усмихна се той. — Откога прокурорите нямат право да задават въпроси на силите на реда, с които работят в тясно сътрудничество?
— Предстоят избори! Отношенията между шерифа Куентин и областния прокурор са достатъчно обтегнати!
— И моите въпроси са утежнили положението, така ли?
— Нека речем, че нашият общ началник не иска проблеми с шерифа и подчинените му? И по тази причина те моли да спреш.
Даниел беше смаян от факта, че изобщо водят този разговор.
— Предай на шефа, че молбата му е получена — отвърна най-сетне.
Вратът на Ренуей почервеня.
— Защо рискуваш блестящата си кариера, Блек? Съвсем наскоро областният прокурор каза, че те готви за ключов пост тук. Не мога да допусна, че заради една хубава жена ще обърнеш гръб на възможността да бъдеш следващият областен прокурор на Лос Анджелис! — Замълча, оставяйки го да обмисли казаното, после добави: — Не забравяй, че бюджетът ни е силно орязан и ние сме принудени да се занимаваме единствено с приоритетите си! Ясен ли съм?
— Абсолютно — отвърна Даниел.
— Много добре. В момента госпожа Морланд е политически неудобна, затова те съветвам да се държиш настрана от нея.
Младият мъж усети как пулсът му се ускорява.
— Нима искаш да кажеш, че не мога да я виждам и като частно лице?
— Хайде, Даниел, не сме от вчера тук! Това е реалният свят, а той е изграден от политически задължения, които трябва да бъдат спазвани. Ще бъда максимално ясен: ако твоето приятелство с тази жена създаде погрешно впечатление у някои хора, аз ще бъда принуден да го имам предвид, когато се обсъжда твоето бъдеще!
— Не мога да повярвам, че…
— Достатъчно! — вдигна ръка първият заместник областен прокурор. — Знаеш как стоят нещата. Топката е в твоето поле. Играеш ли по правилата — оставаш титуляр. Не играеш ли, отиваш при дълбоките резерви.
Ренуей се обърна и излезе, а Даниел направи опит да потисне обзелото го раздразнение. Този тип се опитва да му налага с кого да се среща и с кого не! Изведнъж видя в съвсем различна светлина историята, която му разказа Ребека Морланд. Тя беше права, че срещу нея се е изправил противник с огромно политическо влияние. А той трябваше да го открие…
Грабна сакото си и изскочи навън сред смога на калифорнийския ден.
Ланс Ренуей влезе в кабинета си и вдигна слушалката.
— Предадох му посланието, кратко и ясно — каза. — Мисля, че не остана особено очарован…
Послуша за момент.
— Не — рече. — Според мен е изпитал съжаление към една хубава жена, не очаквам проблеми…
— Да, разбирам. След като смятате, че си струва… С подслушването на телефона й по принцип няма проблеми, но сам разбирате, че не мога да го разпоредя официално. Фактически предпочитам изобщо да не знам…
— Да. Не… Разбирам. Може би сте прав. Това е най-добрият начин да разберем с кого се среща и какво възнамерява да направи. Не, разбира се… Направете това, което смятате за необходимо, но ме дръжте в течение…
Седнал на една пейка в парка „Макартър“, Даниел разсеяно подхвърляше храна на гълъбите. Няколко минути по-късно до него мълчаливо се настани следователят Джак Макензи с обичайната чаша кафе в ръка.
— Откъде го взе? — вдигна глава Даниел.
Едрият като централен защитник мъж с оплешивяваща глава кимна по посока на една невзрачна количка за разносна търговия в дъното на алеята.