— Не те ли е страх, че ще се отровиш?
— Стомахът ми е железен — ухили се Джак. — Хайде, казвай какво има… Предполагам, че е нещо сериозно, след като ме каниш на среща тук, а не в удобния си кабинет.
— Точно така — кимна с нещастен вид младият мъж. — Изглежда, трябва да сме доста по-предпазливи, отколкото предполагах.
— Какво имаш предвид? — изпитателно го погледна Джак.
Даниел накратко му предаде разговора си с Ланс Ренуей.
— Сам виждаш, че първият заместник съвсем открито ме предупреди да се държа настрана — заключи.
— Защо? — вдигна вежди Джак.
— Каза, че тази година има избори и областният прокурор бил загрижен… Но според мен някой в службата на шерифа е доста притеснен от интереса ти към случая „Морланд“.
— Правилно — кимна следователят. — И това ме навява на мисълта, че може би ще е по-разумно да се обърнеш към ФБР или Главната прокуратура.
— Не съм сигурен — въздъхна Даниел.
— Имам приятели в Бюрото — подхвърли Джак и несъзнателно опипа възела на вратовръзката си. — Искаш ли да поговоря с тях?
— Не съм убеден, че ще действат както трябва. След като се запознах с историята на Ребека Морланд, изпитвам и нещо като отговорност, ако разбираш какво имам предвид.
— Разбирам — кимна другият мъж. — Може би ще се разберете да работите съвместно.
— Как не — изгледа го с мрачна ирония Даниел. — Аз ще си мисля, че работим съвместно, но на практика ще е съвсем друго. В момента, в който им съобщя каквото зная, случаят ще бъде практически приключен за мен. Онези копелета имат твърде високо самочувствие, за да споделят информацията си с когото и да било.
— Може би си прав…
— А ако решат да запазят лаврите за себе си и използват Ребека само като примамка за едър дивеч?
— Това също е напълно възможно — призна с въздишка Джак. — И тя може да пострада…
— Има и друг проблем — продължи все така мрачно прокурорът. — В момента, в който заместник-шефът или онзи, който му дърпа конците, научат, че подхвърляме информация на федералните ченгета, с нас е свършено. Ще ни изхвърлят без предупреждение и тогава закъде сме?
— За никъде — призна с нещастен вид Джак.
„Трябва да му дам възможност да се откаже — съобрази Даниел. — Нещата стават прекалено сложни и прекалено опасни, нямам право да рискувам хляба на този човек.“ Погледна го право в очите и каза:
— Ако искаш да се откажеш, бъди сигурен, че ще те разбера…
— Вътре съм — отвърна без колебание Джак.
— Много добре — въздъхна с открито облекчение Даниел. — Тогава да продължаваме да душим. Но съвсем предпазливо. Нека го направим така, сякаш отдавна вече сме забравили за случая Морланд.
— Добре. Казвай какво си намислил.
— Засега ще се държиш на разстояние от службата на шерифа. Насочи вниманието си върху отношенията между Пол Уърлингтън и останалите играчи, включително Холмс. Тези двамата имат широки връзки по върховете, нека видим какви влечуги ще изпълзят изпод камъните.
Ребека искаше да подготви своите свидетели, ако Даниел Блек решеше да се заеме със случая. Първият беше Скот Рийд от предизборния щаб на Брандън Тейлър, с когото не се беше виждала, откакто разбра за разгорещения телефонен разговор на мъжа си с Пол Уърлингтън.
Датата на предварителните избори наближаваше, но Брандън не беше сигурният победител отпреди няколко месеца, когато Райън все още беше жив. Сега трябваше да се бори с Пол Уърлингтън, един наистина силен противник.
„Дано Брандън не е там“ — рече си Ребека. За последен път го видя в болницата, непосредствено след смъртта на Джон Евънс. И искрено се надяваше да не го вижда повече. Защото този човек бе предал и Райън, и самата нея.
Влезе в помещението и установи, че то е доста по-оживено отпреди, може би защото бяха вкарали допълнителни бюра и столове. Вместо двама хората, разпределящи кореспонденцията, бяха поне десет. Непрекъснато звъняха телефони.
— Мога ли да ви помогна?
Пред Ребека се беше изправило младо момиче с дълга черна коса.
— Да, бих искала да говоря със Скот Рийд.
— За кого да съобщя? — попита момичето.
— Казвам се Ребека Морланд.
Момичето кимна и се отдалечи. „Най-сетне някой, който да ме приеме нормално“ — въздъхна с облекчение Ребека. Беше й дошло до гуша от многозначителни погледи и подмятания зад гърба, мечтаеше за някогашната си анонимност.