— Десет минути.
— Добре. Ще те чакам в книжарницата отсреща. Трябва да сме сигурни, че не ни следят. Ето какво ще направиш… — Обясни й с няколко думи, после попита: — Разбра ли?
— Да — прошепна тя.
— Добре, тогава ще се видим след малко…
Ребека отвори багажника и сложи вътре покупките си. Предпазливо огледа жената, която товареше торбите си в паркирания наблизо микробус. Дали не я следи? Ами онзи тип пред входа, който бавно си пали цигарата, преди да влезе в червената си спортна кола? Не, този не — прецени тя. Когато следиш някого, едва ли ще го правиш с такава запомняща се кола.
Нервите й бяха опънати от всичко, което й се беше струпало на главата. А сега и това… Няма ли най-сетне да свърши този кошмар?
Книжарницата наистина беше на няколко крачки и Ребека реши да не мести колата си. Погледна часовника си, облече един лек пуловер, а след това заключи джипа. Наближаваше шест, но все още беше светло. Дните ставаха по-дълги, след няколко дни щяха да въведат лятното часово време.
Влезе в бара оттатък алеята, купи си чаша капучино с две бисквити, после се насочи към книжарницата. Слава богу, че тук позволяваха да се влиза и със закуски. В просторното помещение бяха пръснати удобни кресла, хората можеха да четат на спокойствие.
С облекчение забеляза, че един от диваните в дъното беше свободен. Седна на меките възглавници и внимателно се огледа. Пред високите рафтове с книги имаше няколко посетители, но никой не й се стори подозрителен. Всъщност нямаше никаква представа как може да изглежда евентуалният им преследвач.
В дъното се появи Даниел и тя отвори книгата, която бе пуснала в скута си. Усети го да сяда на съседното кресло, но не вдигна глава. Той мълчеше и отпиваше от картонена чаша с кафе.
— Забеляза ли нещо подозрително? — най-сетне прошепна младият прокурор.
— Не — поклати глава тя. — Какво става?
Той накратко изложи развоя на събитията и стомахът й се сви. По всичко личеше, че всеки, който вземе присърце проблемите й, бързо се натъква на необясними трудности, а вероятно се излага и на опасност.
— Все още нямам нищо определено за теб — приключи Блек. — Но по всичко личи, че подозренията ти са напълно основателни.
В това нямаше нищо ново, но думите на този безспорно храбър и честен човек й дадоха нови сили.
— Останах смаян от бързината, с която стигнаха до мене — добави Даниел, небрежно прелиствайки някаква книга. — Затова е абсолютно задължително да не казваш на никого, че съм се заел с тази работа!
— Дори и на Люси? — попита тя, после с няколко думи му обясни за своята вярна приятелка.
— От думите ти разбирам, че тя е свястно момиче и много ти помага. Но колкото по-малко хора са в течение, толкова по-добре. Както за нас, така и за тях.
Ребека кимна. Случаят със Соловски й беше достатъчен. Не искаше да вижда и Люси ужасена… за себе си и за малката Габи.
— Няма да кажа на никого — обеща тя.
— Ще ти се обадя в момента, в който науча нещо ново — затвори книгата Даниел.
— Добре.
— Съмнявам се, че ще стигнат чак до подслушване на телефоните ни, особено този в кабинета ми… Но за всеки случай ще ограничим използването им до минимум. Има и други начини на връзка.
— Като този в супермаркета ли?
— Да — усмихна се за пръв път той. — Не се тревожи, сигурен съм, че ще разплетем кълбото докрай.
— Надявам се — въздъхна младата жена. — Изобщо не искам да мисля, че тези мръсници ще се измъкнат безнаказано!
— Няма — усмихна й се отново, после стана и се отдалечи.
Ребека остана на мястото си още няколко минути. Много й се искаше това за кълбото да излезе истина. За съжаление твърде дълго се беше опитвала да го разплита сама и в хода на този процес изгуби доверие в хората, дори и към този очевидно добър и честен млад мъж. В същото време не можеше просто да седи и да чака някой друг да й разплита кълбото. Отчаяно се нуждаеше от помощ и се молеше на Бога да я получи от този човек. Междувременно щеше да продължава да търси и сама отговорите на въпросите, които я измъчваха…
25
Брандън имаше на разположение лимузина с шофьор. Тази вечер трябваше да присъства на официална вечеря с избиратели. Катрин също беше поканена и той предложи да я закара. И двамата щяха да са без придружители, освен това от доста време насам не бяха разговаряли.
— Какво сочат последните проучвания на общественото мнение? — попита го тя.