— Възвръщам част от загубените си позиции — отвърна Брандън, докато изпъваше официалното си сако. — Надеждите на Уърлингтън за лесна победа започват да се изпаряват. — Усмихна се. — Всичко, което ни трябва, е едно хубаво малко скандалче.
— Непрекъснато мисля по въпроса — изрече с въздишка тя. — Този човек се възползва от смъртта на Райън по твърде некоректен начин! Разбира се, след като стана ясно, че Райън се е самоубил заради финансови злоупотреби, хората си дават сметка, че ти нямаш нищо общо, но все пак… Радвам се, че медиите изтълкуваха правилно смъртта на Джон.
— Така е — кимна той, припомнил си безбройните статии и коментари относно смъртта на племенника му. В тях се поддържаше тезата, че Джон е бил убит от крадци и това беше добре дошло за Брандън. Пропагандната машина на Уърлингтън беше направила всичко възможно да го свърже с нещастния случай, отнел живота на Райън, но убийството на Джон имаше обратен ефект — предизвика състраданието на избирателите.
— Много хора са на мнение, че отказът ти да се оттеглиш от предизборната надпревара е един акт на смелост — изтъкна Катрин. — Макар да си изгубил близък роднина, ти продължаваш да мислиш как да бъдеш полезен на обществото.
— Ценя високо това твое мнение — рече той и разкърши рамене.
Тя измъкна една пудриера и провери грима. Носеше красива и скъпа рокля, в която преобладаваха златистите цветове.
— Тази вечер изглеждаш прекрасно — похвали я Брандън.
— Благодаря — усмихна му се. — А ти много приличаш на следващия сенатор от Калифорния!
Той доволно кимна.
Катрин прибра пудриерата, обърна се и го погледна в очите.
— Някакви новини от Ребека?
— За последен път разговаряхме в болницата — сви рамене той.
Беше пропуснал да й разкаже всички подробности от този разговор и най-вече твърденията на младата жена за признанията на Джон. След обстоен размисъл бе стигнал до решението да изчака следващите ходове на Ребека и да реагира според тях. За нищо на света не би споделил точно с Катрин обезпокояващата новина за признанията на Джон.
— Все още не разбирам как се е озовала там — замислено подхвърли съдружничката му.
— Казва, че го чакала да се прибере, защото искала да говори с него — сви рамене Брандън. — Отишла да го потърси, след като видяла, че в апартамента му не свети.
— Това вече го знам — нетърпеливо тръсна глава тя. — Интересува ме за какво е искала да си говорят.
— Не съм много сигурен. Вероятно за кражбата…
— Луда е! — недоволно промърмори Катрин. — Казах ли ти какво стана, когато ме причака пред дома ми?
— Не помня — застина Брандън.
— Може би съм пропуснала — сви рамене тя. — Малко ли ни се струпа на главите? Започна да ми обяснява, че Джон бил комарджия и дължал пари навсякъде. Аз й казах, че разполагам с доказателства за вината на Райън, но тя изобщо не ме чу. Според мен не е в състояние да приеме истината.
— Страхувам се, че си права — въздъхна той, изпитал огромно облекчение от факта, че съдружничката му не е повярвала на твърденията на Ребека.
— Спомена, че Джон е бил женен — погледна го Катрин. — И това ли е нейна измислица?
— Не, това е истина — призна той.
— А защо никога не е споменавал за брака си?
Брандън с готовност се зае да обяснява вероятните мотиви на племенника си:
— Вероятно защото си е давал сметка, че тази жена не му подхожда. Според мен е искал да забрави цялата история. А що се отнася до жена му… Е, ние сме адвокати и добре знаем какви небивалици могат да си измислят бившите съпрузи, нали? Но за Ребека приказките й са били чиста монета, просто защото подкрепят безумните й теории за заговор.
— Сигурно е така — кимна тя.
Не след дълго лимузината влезе в подземния паркинг на хотел „Сенчъри Плаза“. Брандън щеше да произнесе реч в банкетната зала на този хотел пред подбрани представители на Републиканската партия от филмовите среди. Гостите бяха платили по хиляда долара за куверт, а много от тях бяха ангажирали по няколко маси. Хората от предизборния щаб очакваха значителни постъпления.
Брандън се спря при няколко души, които очакваха появата му във фоайето, а Катрин бе отведена до мястото си край една от масите.
Секунди преди вратата да се отвори пред кандидат-сенатора, до него изведнъж изскочи Ребека и заяви:
— Трябва да поговорим.
„Не трябва да й позволявам никакви сцени! Хората веднага ще решат, че горката жена продължава да търси убийците на съпруга си! Не, това не бива да става. Никакви скандали!“ — каза си той.