Един от наетите за подобни събития охранители вече протягаше ръка към Ребека с очевидното намерение да я отстрани.
— Моля, почакайте — кимна му Брандън, огледа се наоколо и добродушно добави: — Ще ни отнеме не повече от минутка…
Отведе младата жена в близкия ъгъл и напрегнато прошепна:
— Сега не е време за разговори, Ребека! Зад онази врата ме чакат осемстотин души!
— Ще си тръгна след секунди — отвърна тя. — Веднага след като чуя каква сделка си сключил с Холмс! — В зелените й очи светеше непоколебима решителност. — Имам право да знам това!
— Нали вече ти казах? — въздъхна с отчаяние той. — Но ти просто отказваш да ми повярваш! Холмс уреди погасяването на дълговете на Джон, плюс нещичко отгоре, за услугата…
— Ако продължаваш да ме залъгваш, ще отида да попитам самия Холмс!
Той пристъпи към нея и просъска:
— Чуй ме, за бога! Чуй ме добре, защото нямам намерение да повтарям! Ясно ли ти е?
— Да.
— Максуел Холмс е много опасен човек. Не ходи при него, не се опитвай да разговаряш с него. Бягай колкото е възможно по-далеч от него! И на Райън казах, че си играе с огъня, но той не ме послуша!
— Какво? — пребледня тя.
— Не познавам човек, който може да те спаси от лапите на тоя тип, ето какво! — прошепна Брандън, после направи знак на човека от охраната и стисна устни: — Това е всичко, което мога да ти кажа!
— Госпожо, позволете да ви придружа — любезно й се усмихна едрият мъж.
Забелязал страха в очите й, Брандън доволно се усмихна и кимна с глава:
— Съжалявам, но трябва да вървя…
Широката врата се отвори пред него и той стъпи на червения килим. Осемстотин души станаха на крака и го посрещнаха с бурни овации.
Ребека влезе в асансьора заедно с охранителя. Миг преди вратата да се затвори до слуха й достигнаха аплодисментите от банкетната зала. Изпитваше гняв и отчаяние. Гняв, защото Брандън се измъкваше с лъжи и най-вероятно ще остане ненаказан за гнусното си предателство спрямо Райън, отчаяние — защото самата тя очевидно нямаше да е в състояние да отмъсти за смъртта на съпруга си…
Какво означаваше последното му подмятане? Нима наистина е предупредил Райън да се държи по-далеч от Холмс? Означава ли това, че е бил наясно какво ще последва? Тежко въздъхна. Не знаеше дали Райън я гледа отнякъде, но много й се искаше да разбере какво мисли сега за човека, когото бе боготворил…
На другия ден следобед Ребека се качи в колата и се отправи към къщата на Холмс на Тръсдейл Истейтс. Не се отнесе лекомислено към предупреждението на Брандън Тейлър, напротив — обмисля го дълго и внимателно. Максуел Холмс несъмнено беше опасен, но все трябваше да има някакъв сравнително сигурен начин да се добере до него.
В крайна сметка реши да наблюдава дома му в продължение на няколко дни. Трябваше да разбере кой го посещава, с кого се среща. Надяваше се, че тази информация ще й помогне да реши как да постъпи.
Мислите й се насочиха към Даниел Блек. Докъде ли е стигнал в разследването си? Дано да я потърси скоро!
Наближи дома на Холмс и започна да се оглежда за подходящо място за паркиране. Пред една от съседните къщи бе спряла кола с ремарке, върху което бе прикрепена моторница. Ребека успя да се пъхне зад ремаркето и изключи двигателя. На седалката до нея имаше сандвичи и кафе. Мобифонът, с който не се разделяше след инцидента в каньона, поддържаше автоматична връзка с телефонния секретар в дома й.
На улицата бяха паркирани сравнително малко коли — два скъпи мерцедеса, един ягуар и един ролс-ройс. Може би някой от собствениците на тези коли беше на посещение при Холмс. За всеки случай реши да запише номерата им.
Седеше и обобщаваше това, което бе успяла да научи за Холмс. По думите на Джон Евънс този човек имал „връзки“. Отлично съзнаваше, че изнудването и подкупите са неразделна част от политиката, но не можеше да повярва, че съществува пряка връзка между политиката и организираната престъпност. Въпреки че дори Даниел Блек не изключваше подобна възможност. Доскоро не можеше да повярва, че човек като Брандън Тейлър ще се забърка в такива неща, но след признанията на Джон Евънс вече не беше толкова сигурна.
Минаха близо три часа от доброволното й дежурство, когато пред входа на Холмс настъпи оживление. Тя взе малкия бинокъл, тъй като вратата беше почти скрита зад разцъфналите храсти. Видя двама души. Мъж и жена, които се целуваха. Жената понечи да си тръгне, но мъжът я придърпа към себе си за още една целувка. Жената беше висока и слаба, облечена с визоново палто. Странно, рече си Ребека. Времето не беше особено топло, но все пак… В Калифорния рядко могат да се видят кожени палта, особено пък през деня.